Пропускане към основното съдържание

КОШМАР В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ




- Шефе, идва утре! – изрецитира министър Ангелов в началото на онлайн срещата на кабинета и усети как челото му облива новата коса в радостна пот.
Борисов се вгледа в монитора, повдигна колана до пъпа и изпъшка шумно, с дъх на обедно меню.
- КОЙ идва утре бе, Ангелов? – с почти безразличен тон попита премиерът.
- Не КОЙ, а КОЕ, г-н премиер. Идва ваксината! Утре!
Борисов сбърчи вежди. Утре ли е сряда? Сигурно.
- Дообре. Значи, искам да се ваксинират първо хората на първа линия – Севдето, НСО-то, знаеш кои са...
Министър Ангелов забърса очилата си и опита да пита:
- Слушам... а, такова, за лекарите да има от първите дози, понеже...
Борисов го прекъсна:
- Да бе, да бе. Дай им там един кашон, ще им стигне, шепа хора са... – премиерът преглътна и рязко викна – Сачева!?!
Социалният министър се изпъна пред своята камера. Леко в профил, защото така се харесваше.
- Сачева, дай там да раздадем малко ваксини на пенсионерите. Може би не на всички, щото няма смисъл да ги хабиме... ама примерно на двама пенсионера по една ваксина, да си я разделят. Нещо такова. Може на стари двойки да даваме, нещо като подарък за сребърна сватба, примерно. Ше го измислите там...
Сачева кимна отривисто. Естествено, вече го е измислила. Тя плахо отвори уста, докато очите й продължаваха да държат в хладна хватка камерата на лаптопа.
- Ами, господин премиер... – започна Сачева – Аз имам по-добра идея. Предлагам да подходим демократично. На всички пенсионери, без значение от възраст и трудов стаж, ще дадем използвани ваксини.
Борисов кимна доволно. Ей такива министри му трябват – с решения.
- Браво, Сачева, действайте – отсече премиерът, преди отново да повиши тон – Значи, слушайте ме сега внимателно всичките. От първата партида искам три ваксини за Делян, обади ми се вчера човека. Три му трябват за него самия, понеже една нямало да му стигне, така каза. За нашата парламентарна група отделете ваксини. Да им се бият по време на пленарно заседание, в самата зала, да се пукат от завист Корнела и другите. И последно, да не забравите – оставете там да има и в моето нощно шкафче...
В този момент министър Ангелов се покашля. Насила, не от Ковид.
- Ама, господин премиер... то, трябва... такова... минус осемдесет градуса...
Борисов изпръхтя гневно и го прекъсна:
- Абе, Ангелов! Сложете там лед да има, кво ме занимавате с глупости!
Премиерът искрено се ядоса и тресна капака на лаптопа. Облегна се в креслото си и се замисли колко неблагодарна е господарската професия. Ти им даряваш живот, раздаваш им време на тая земя, за да ти се пречкат... да ти пъплят в краката...
Телефончето на бюрото му извибрира. Борисов го погледна с половин око. Пишеше „Dogan“. Премиерът пое дълбоко въздух и вдигна апаратчето. Докато дебелият му палец пътуваше към копчето, през ума му преминаха много солени, арогантни обръщения и съвсем нецензурни фрази. Но когато натисна зелената слушалка, гласът му беше мек и меден. Каза просто:
- Слушам!
И почна да слуша. Както винаги.

Коментари

Анонимен каза…
Здравейте
Анонимен каза…
Препорьчвам ви латино сериала хит Земя на честта
Анонимен каза…
Земя на честта изльчен Бтв и Бтв Лейди с огромен успех
Анонимен каза…
Препорьчвам ви латино сериала хит Бети в Ню Йорк
Анонимен каза…
Бети в Ню Йорк вечер без сьботите и неделите от 21 до 22 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Бети в Ню Йорк и сутрин без сьботите и неделите от 9 до 10 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Препорьчвам ви латино сериала хит Италианската булка изльчен Бтв и Бтв Лейди с огромен успех
Анонимен каза…
Препорьчвам ви Германският хит Спасители в планината засега с 12 сезона
Анонимен каза…
Спасители в планината може да има сезон 13
Анонимен каза…
Спасители в планината изльчен Бтв Лейди и Бтв с огромен успех
Анонимен каза…
Спасители в планината вечер без сьботите и неделите от 20 до 21 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Спасители в планината и сутрин без неделите и понеделниците от 6 до 7 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Спасители в планината повторение сезон 8 по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Спасители в планината сезон 12 сигурно през 2021 г по Бтв
Анонимен каза…
Влезте в Спасители в планината публична група фейсбук
Анонимен каза…
Спасители в планината може да има сезон 13
Анонимен каза…
Германската хит теленовела Алиса в страната на любовта изльчен Бтв и Бтв Лейди
Анонимен каза…
Алиса в страната на любовта вечер без сьботите и неделите от 00 до 1 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Алиса в страната на любовта и сутрин без неделите и понеделниците от 8 до 9 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Алиса в страната на любовта повторение сезон 1 по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Италианският хит Всичко може да се случи изльчен Бтв Лейди и Бтв сериала има 3 сезона
Анонимен каза…
Всичко може да се случи следобед без сьботите и неделите от 13 до 14 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Всичко може да се случи повторение сезон 3 по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Турският хит Малки убисттва
Анонимен каза…
Малки убисттва вечер без сьботите и неделите от 18 до 19 часа по Бтв
Анонимен каза…
Турският хит Бесмилостен град вечер без сьботите и неделите от 20 до 21 часа по Бтв
Анонимен каза…
Бесмилостен град е Жестокият Истанбул и има 3 сезона
Анонимен каза…
Турският хит Госпожа Фазилет и Нейните дьщери с 3 сезона изльчен Диема Фемили
Анонимен каза…
Госпожа Фазилет и Нейните дьщери повторение сезон 3 по Нова Телевизия
Анонимен каза…
Бети в Ню Йорк финал на 29 01 2021 г петьк вечерта от 21 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Нов френски хит Ослепително сльнце или Жарко сльнце с 3 сезона или 600 епизода може би
Анонимен каза…
Ослепително сльнце от 01 02 2021 г вечер без сьботите и неделите от 21 до 22 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Ослепително сльнце и сутрин без сьботите и неделите от 9 до 10 часа по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Ослепително сльнце на мястото на латино сериала хит Бети в Ню Йорк по Бтв Лейди
Анонимен каза…
Румьнският хит Влад вечер без сьботите и неделите от 21 до 22 и 30 по Бтв сезон 1
Анонимен каза…
Влад има 3 сезона може да има сезон 4
Анонимен каза…
В бг мама има тема за румьнският хит Влад
Анонимен каза…
Бети в Ню Йорк епизодите са 120 или 123 епизода епизодите на испански език в ютуб
Анонимен каза…
Испанският хит Новите сьседи повторение Бтв Комеди сезон 3
Анонимен каза…
Щурите сьседи повторение сезон 2 по Диема
Анонимен каза…
Новите сьседи засега има 12 сезона ще има сезон 13 в друга сграда
Анонимен каза…
Влезте в Новите Щурите сьседи фейсбук
Анонимен каза…
Препорьчвам ви латино сериала хит комедия Фенката la fan
Анонимен каза…
Моля ви се не ми изтривайте коментарите ми моля ви се Брагодаря ви

Популярни публикации от този блог

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

Революция на разума.

Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките. Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите. Тези хора не крещят, че са гладни... защото   всъщност не са гладни.   Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувств

georgesday

- Моля... нарисувай ми овца. - Не е овца, съсем крехко агне си е. - Да, виждам, че тази овца е тежко болна. Нарисувай ми друга. - Как ще е болно агнето, бе? Проверено е от санитарните! 11.50 лева килото е. - Кое, овцата ли? - Абе ти на кое викаш овца? Съвсем малко агне си е. Сукалче. - Малка овца? Не, аз искам голяма овца. - Оф, добре, жена ми е в склада. - Тя рисува по-добре ли? - Не, защо да рисува? - Защото искам да ми нарисуваш овца. - Абе ти в ред ли си? - Не съм Фред. Малкият принц съм. - Виж кво, ако ще взимаш агнето – взимай! - А овцата? - Ква овца бе? Къде виждаш овца? - Да, прав си, има рога. Това е овен. - Не бе, идиот, това е агне. Заклано, изчистено... - Не искам такава овца. Тя е мъртва. Искам овца, която ще живее дълго. Иде Гергьовден. Ако видите Малкия принц.... просто седнете на другата маса. Приятен апетит.

Отминало

Лятото й се намръщи. Облече къса рокличка и навън стана ветровито. От студа спечелиха зяпачите - настръхналите й зърна се опитаха да продупчат черното боди. Обикновено би усетила. Но не и днес. Лакомите погледи непохватно плъзнаха по глезените й, точно над черните токчета и задъхано се закатериха по бедрата й. Два вестника от кафенето вляво й се поклониха. Наместиха се очила. Дори се чу едно звучно преглъщане, последвано от бързо дръпване на цигара. Обикновено би забавила нарочно крачка. Но не и днес. Тротоарът бе свободен за нея. Само веднъж се размина с някаква двойка. Мъжът за секунда притвори очи и се гмурна в парфюма й, а после припряно се върна в ритъма на половинката си. Обикновено би се усмихнала. Но не и днес. Усмихна й се само един просяк. Без зъби. Не се срамуваше да я зяпа. Беше оставил всички човешки задръжки прекалено отдавна. Гледаше я с празното любопитство на изпита от обяд бутилка. Обикновено би отвърнала поглед. Но не и днес. Днес се спря пред просяка. Искаше да

тинтири минтири

Дърдоплясках педалите на вехлосипеда си по дръндупчестите улици до офиса и си мислех - „Толкова съм европейчест.” В този слънчедишащ миг един ахтомобилист почти не ме тръткотупна върху мотоарматурата си, но успях да врътнодупна вляво. Там почти дупкозейнах от дълбокодушния кратер на липсодействаща шахта, но с последни сизифоподобни усилия се пренесох върху троптоара. Сред пъзел от липсоплочки успях да се придвижа почти пет метра преди да опитам да се смажа в една таралелка, която излизаше от дупезадна врата на ахтомобил, спрял на троптоара. Да ви кажа честно... да си европейчест не е лесна работа. Те това ме успокоявява.

Расизмът е равенство на омразите.

Катуница не е интересно място. Катуница е обикновено място на обрулени хълмове от човешки съдби. От едната страна са недоволните от живота българи - насилени от промени, ощавени от управници. От другата страна са цинично господстващи цигани – потънали в истинско злато от фалшив алкохол. Българите завиждат на циганите, защото те не се плашат от официалната власт. Циганите завиждат на българите, защото те са официалната власт. Така живеят от години. Върху тлееща жар от завист. Тези дни в Катуница стана страшно. Нагло, показно убийство, предизвика настръхнали тълпи, подпален цигански палат, малоумно присъстващи полицаи и нелепи журналисти. Лешоядните политици не закъсняха - закрещяха от рупори и поведоха разтуптяните тълпи. Едните, срещу другите. Другите, срещу едните. Нека погледнем нещата в очите. Расизмът отдавна не е еднопосочна омраза. И за двете страни е удобно да са различни. А нещата са прости. Ако наричаме този, който прегази момчето в Катуница цигански убиец, ние му давам

скотовъдство

Гледахте ли новините? Едно двумесечно момченце си отиде днес. Не от болест. Не при злополука. Умря от глад. На пода. Там ги правят. Пасторална идиотия. Майката е на 38 и е раждала девет. На пода. Там ги вадят. Живеят в изоставени къщи, горят каквото има дървено, оцеляват. На пода. Там ги хранят. На двумесечното се полага кашичка. От брашно. И вода. Забърква се до сгъстяване и се яде. От кашичката не се расте особено, но се оживява. Две хлапета нямат тоя късмет и си отиват преди години, от нещо. Но родителите продължават да правят нови. На пода. Днес спря да диша най-новото. Кашичката не му понесе. Или не му стигна. Бяха девет. Останаха шест и държавата реши да се включи – оцелелите са настанени в социален дом. Сега имаме шест нови изоставени деца. Изоставените деца са оцелелите деца. Създадени са там. На пода. Там е ешафода на човешкото в нас. Почивай в мир, малко човече. И ако можеш ни прости. .