сряда, 12 февруари 2014 г.

Усмихвай се, заразително е.



Познавам малко овчари. Даже, ако трябва да съм напълно откровен, не ги познавам особено добре. Просто понякога си говоря с тях, докато вися покрай някой водоем с въдица в ръка. Спомням си как веднъж един ми издаде каква е неговата тайна за контрол над стадото дръгливи кози. „Те без мен не могат”, обясни ми през малкото си нахилени зъби. Освен бодливи храсти, козичките обичали хумора. И затова той, представяш ли си, им разказвал вицове. Колкото и да ми беше неудобно, се престраших да попитам точно кои вицове влияят най-добре на сложната храносмилателна система на козите. „Е как кои, ти кво се правиш?”, пастирът гърлено се изхили, намигайки ми съзаклятнически.
За пръв път се изчервявах докато съм за риба.
А ти не гледай така, моля. Естествено, че темата ми не е за психичните отклонения, които са страничен ефект на отрудения овчарски живот. Нито затова дали наистина козите разбират неприличните вицове и как точно влияят те на млеконадоя им. По-скоро ми се иска да ти поговоря почти сериозно за забавлението, което трябва да е съществена част от атмосферата на всяка работна общност, включително и на твоята.
Официално смехът не присъства като задължителен елемент на трудовия процес. Даже напротив, в много бизнес структури на него се гледа с недоверие. Счита се, че загубата на сериозен тон на вътрешно-фирмените отношения води до ниска производителност, загуба на концентрация и редица още малоумни формулировки, които дори не мога да произнеса. Бастунът в гърлото се оказва по-задължителен от вратовръзката.

Ходил съм в такива офиси. По коридорите се разминават едни забързани сенки с угрижени изражения. През стъклените прегради се виждат восъчни фигури, прилепнали към клавиатурите, забили късогледие в мониторите. Толкова е тихо, че се чува целият офисен шум: Изперкалите перки за охлаждане в компютърните кутии, неравномерното тракане на клавиатурите, дори потъркването на един лист А4 в друг. Отстрани изглежда, че работният процес е като добре смазана машина – работи плътно, безотказно, ефективно. Ако ти си мениджър на такъв офис сигурно си доста доволен, нали? Аз, обаче, бих те посъветвал да счупиш калъфа си за миг и да отидеш на едно място, където обикновено не стъпваш. В пушилнята, или както наричат тази тераса, място извън сградата или каквото там са присбособили за вредния си навик част от твоите служители.
Иди там, за да се запознаеш наново с хората си. Петте минути, които тези индивиди крадат от времето, за което им плащаш, може да се окажат безценни за бизнеса ти. Там, сред отровния дим и мърлявата обстановка, хората си говорят глупости. Споделят свои случки, разказват си вицове, закачат се, шегуват се, смеят се. Колкото и да ти е странно, в тези 5 минути мозъците им работят много по-продуктивно отколкото в останалите 475 минути на работния ден. Искаш ли да знаеш защо? Ето ти малко наука – освен всичко друго, смехът е и дихателна функция на организма. Когато се смееш, дишаш по-дълбоко и продължително и най-вече издишваш в къси фази, доста по-често. По този начин белите дробове максимално се изпразват, а това е много полезно, защото през това време обмяната на въздух става четири пъти по-бърза от обикновено. Смехът, мили мой млад меринджей, активизира работата на мозъка, повишава  потентността, а имунната система започва да изработва най-полезните за организма хормони - хормоните на щастието, които пък имат чудната способност да потискат някои негативни процеси – умора, слабост и стрес.
Добре. Как да пренесеш този научно доказан подем на производителността на подопечните ти мозъци от пушилнята в останалата част на офиса? Трябва да се постараеш да промениш атмосферата, без да намесваш в нея цигари, естествено. Ако до вчера в офиса ти е царяла дисциплината на сериозния тон, ще трябва промяната да се осъществи плавно. Първото нещо е да си сложиш усмивка. Не говоря за перманентен грим. Постарай се да изглеждаш ведро, колкото и да ти е затормозен процесора със сложното уравнение да управляваш бизнес в българска среда. После бъди нащрек - не пропускай повод да се усмихнеш по-широко ако някой от служителите ти си позволи да разчупи гипса. Засмей се първи на случайно изпусната шега в офиса. И това ще бъде само началото. Време е да направиш някои малки промени наоколо, които ще ти позволят да създадеш среда, предразполагаща към здравословен за бизнеса офисен смях. Ето ти малко безплатни идеи – обяви някой ден в седмицата за забранен за навъсени физиономии – ако някой престъпи „заповедта” и се намуси от нещо по време на работа,  трябва да пусне монета в специална кутия. Или пък покани художник, който да направи карикатури на хората в офиса, докато те си работят... и ги постави в рамки, в офисната кухня. Или пък създай навик всеки ден някой от колегите да пуска на всички мейли линк с нещо вдъхновяващо весело, което е видял в нета. Да, има редица малки хрумки, които могат да ти помогнат да подобриш офисната атмосфера със здравословно количество веселба, дори и ако ти самият си се определил като скучен човек и си решил, че си лишен свише от чувство за хумор. Всъщност добрите мениджъри далеч не са велики шоумени. Просто успяват да създадат усмихната работна среда около себе си без излишна клоунада. Щом те могат, значи и ти. Нали?
Ами толкоз по темата. Знам, че днес ще се усмихваш повече в офиса. И май това ме радва. 



(за сп.Мениджър, февруари 2014)