вторник, 17 декември 2013 г.

Спомен за небето.



Преди 71 години, на този ден, се е появила мама. Била е дете от журнал. С руси пружинки на главата, пъргави очички и нахално носле. „Госпожо Дишлиева, какво сготвихте за обяд?“ – тормозела съседите от прозореца. И се страхувала от смъртта. „Мамо, наистина ли всички ще отидем на небето?“ питала с ококорени сълзи. А майка й, моята баба, я погалвала по пружинките и не й казвала цялата истината, както правят всички майки.  
Аз вече знам цялата истина. Човек трябва да се старае да живее почтено, за да отиде на небето. Дано успявам с това, защото мотивацията ми да отида там някой ден е голяма.
Там е мама. 














.