петък, 18 октомври 2013 г.

Рекламен дим (за сп.Мениджър/окт.'13)



 Пушиш, нали? Добре, хайде сега остави това списание, излез навън и дръпни един фас. После се върни, седни и прочети този текст. Но, моля те, не пуши докато четеш следващите редове. На съвестта ми и без това й е достатъчно тежко…
Да, аз съм рекламист и като такъв трябва да нося отговорност за някои твои действия. Особено за навиците, които съм ти помогнал да си създадеш.
Пушенето и рекламата. Това е истинска любовна история. Започва още в началото на миналия век, когато рекламата упорито внушава, че пушенето е като храненето – не само безвредно, но и толкова естествено, че чак необходимо. Мъжете, които пушат в рекламите, са със загоряла кожа, твърди ръце и секси нисък глас. Ако пушиш, ти ще бъдеш като тях – неустоим мъжкар в очите на околните, въпреки шкембенцето и плешивото теме в собственото ти огледало. За жените рецептата е друга – рекламите превръщат цигарата в знаме на еманципацията. Пушещата жена е самостоятелна, отворена към света, силна и независима. Освен това пушенето я поддържа слаба, ако не знаеш. Всичко това е търпеливо и безмилостно внушавано от нас, рекламистите. Години наред.
Разбира се, нямаше как да продължи вечно. Вятърът задуха в обратната посока и понесе дима, а рекламата почти не се задави. Оказа се, че някакви хора започват да умират от цигарите. За капак най-истинският мъжкар, алфа-пушачът от рекламния свят, каубоят с неизменен фас в ъгълчето на устата… умря от рак на белия дроб. Ситуацията стана сложна. Рекламистите бяха задържали с години горчивата истина и сега я издишаха, цялата. Кампания след кампания, рекламата започна да внушава на горкия пушач, че бавно, но сигурно се самоубива. При това, докато се убива, става грозен и мирише зле. Плюс някои екстри – като импотентност, осакатени сперматозоиди и други подобни. За да стане ситуацията съвсем страшна – рекламата внуши на пушачите, че пушенето е точно толкова вредно и за околните – приятели, роднини, собствените деца. Някак героично и непривично, рекламата се изправи срещу пушенето, което само до преди няколко години бе налагала пламенно. Тази борба стана толкова шумна по две причини. Първата - да прикрие другата истина - цигарите не спряха да се рекламират, просто минаха на друго ниво заради някои законови ограничения в комуникацията. Втората причина за бурната рекламна борба срещу пушенето е по-дълбока. Всички кампании против дима се опитват да внушат на пушача нещо важно. Ей, гаден пушач, ти убиваш себе си и околните! Ти си виновен! Да, точно ти! А щом ти поемаш вината, другите са невинни - дори тези, които са ти произвели и продали отровата…
Кампанията на моята агенция (TheSmarts) против тютюневите производители.
Искате ли да ви кажа някои факти, за които малко се говори? Цигарените компании произвеждат толкова много цигари, че всеки жител на планетата разполага с по 1000 цигари годишно. Всеки жител, не само пушачите. Тоест индустрията се нуждае от всеки мъж, жена и дете на тази земя, за да си продадат продуктите. А тук говорим за големи пари. Печалбата на шестте най-големи световни тютюневи компании за една година е 35 милиарда долара. Това се равнява на печалбите на Кока Кола, Майкрософт и Макдоналдс, взети заедно. В същото време на планетата има един милиард пушачи. Шест милиона от тях умират всяка година. Десетки  хиляди отказват тютюнопушенето. Индустрията трябва да ги заменя, за да поддържа печалбите си. Как се прави това в условие на активна борба срещу пушенето? Ето как ­- за да изглеждат по-малко вредни цигарите, производителите слагат все по-малко тютюн в тях. Вместо него те пъхат добавки, които правят дима по-приятен. Тоест улесняват навлизането му в белите дробове…
Сега вече ме разбираш, нали? Рекламната шизофрения по отношение на пушенето е лесна работа. Обръщаш се наляво и плюеш, че е вредно – обръщаш се надясно и предлагаш нова опаковка или подарък-запалка. Ние, рекламистите, винаги казваме тази част от истината, която искаш да чуеш…
А ти пушиш, нали? Значи имаш и огънче.
Аз пък имам една молба. Щом ти се пуши и след тази статия  – моля те, откъсни страницата и я запали. Явно няма смисъл да я има.

петък, 11 октомври 2013 г.

Огледалото Пеевски.



Един незнаен войн на пиар-фронта вкара в хлътналите устни на Пеевски фразата, че е успял мъж на 33 и будната ни онлайн глутница избухна в гняв. Справедливо сякаш. Но защо се изненадахме?
Последните 20на години родният индивид постепенно, уверено и почти закономерно избяга от ролята си на послушен социално равен идиот. Откъснат от разпадналото се стадо, българинът придоби нещо, което нямаше преди – цел за лична реализация, при това в битка с останалите. Този социален сблъсък обикновено по-лесно ражда жертви. Оцелелите се броят на пръсти. В нормалните географски ширини тази битка продължава столетия. Но ние нямахме време. Невръстно в свободата си, обществото ни някак припряно излъчи своите победители. И те станаха символите на успеха, моделите за подражание, мечтаните шаблони.
Ако искаш да си красива жена – трябва да си глупава. Спри да четеш след като научиш азбуката, вкарай силикон в изпъкналите си части и участвай в конкурс за красота. После позиционирай правилно продукта си в подходящото легло и вече можеш да ставаш на 16.
Ако пък искаш да си красив мъж – първо си купи потник. Останалото е въпрос на анаболи.  
Ако искаш да имаш пари – те трябва да се натрупат бързо. Първият милион е на една ръка разстояние, а и никой не пита откъде е. Освен това ако си богат – значи не работиш. Богатите по цял ден киснат по кафенета, ресторанти и спа-хотели.
Ако искаш да си известен – участвай в телевизионно реалити. Ако искаш да си истинска звезда – участвай в още едно телевизионно реалити.
Ако, обаче, искаш да си богат и известен едновременно – по-добре влез в политиката. Честито и не си губи времето. Имаш четири години на разположение.
Ми това е. Може би подражанието ни е наследство от маймуните. Пеевски прилича на съвсем друго животно и всъщност няма никаква връзка между това изречение и предното. По-скоро искам да кажа, че не ме е страх от това, че Пеевски прилича на нещо. Страх ме е, че много от българите искат да приличат на Пеевски. И ако затова трябва да обвинявам маймуните – ок тогава.
Маймуни, мразя ви. 







.