понеделник, 17 юни 2013 г.

От теб зависи

Здравей, как си? Знам, не си на себе си. Гафът с Пеевски беше достатъчно арогантен, за да предизвика в теб много удивителни. Но и въпросителни, сред които основната е Защо?
Защо го направиха? Не прецениха последствията? Или пък го направиха нарочно, за да ти отклонят вниманието? А може би е сложен сценарий, дело на манипулатори от международна класа?
Не знам за теб, но за мен отговорът не е скандален. По-скоро е болезнен.
Не се притесняваха как ще реагираш, защото не те виждат. Защото си там долу, в лепкавата мараня на апатията.
 „От мен нищо не зависи.” Чувал си се да казваш това, нали?
Не е извинение, нито отстъпление, нито примирение. Просто е удобна, гъста, заразна лъжа.
Нямаш време да се връщаш назад, да търсиш причинителя на заразата, да обвиняваш и кълнеш. Нямаш време за празен гняв. Защото тази лъжа толкова добре влезе във вените ти, че ще я оставиш и на децата си.
Ами побързай. Опитай още днес да кажеш – от мен зависи.
Ако го повярваш, пак ще отидеш да зовеш оставки, но ще знаеш повече. Ще знаеш, че от теб зависи кой ще вземе свалената от теб власт. Ще знаеш, че не му я даваш завинаги и от теб зависи колко време ще я задържи. Ще знаеш, че можеш да търсиш сметка за всяко действие на властта и да я караш да поправя грешките си бързо. Ще знаеш, че трябва да държиш в напрежение всяка власт, защото тя не ти е началник.
И ти не си подчинен.
Защото от теб зависи.





.




неделя, 16 юни 2013 г.

Революция на разума.



Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките.
Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите.
Тези хора не крещят, че са гладни... защото  всъщност не са гладни.  Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувстват адекватни. Тези хора имат нещо, което ги отличава от тълпите, които стават за послушна еднократна употреба. Тези хора имат разум.
За пръв път от началото на прехода, властта е истински уплашена. Защото се задава Революция на разума. Революция, която ще говори ясно, директно, възпитано и твърдо. Революция, която трябва да доведе не до смяна, а до промяна. Сега.





.