Здравей, как си? Знам, не си на себе си. Гафът с Пеевски беше достатъчно арогантен, за да предизвика в теб много удивителни. Но и въпросителни, сред които основната е Защо? Защо го направиха? Не прецениха последствията? Или пък го направиха нарочно, за да ти отклонят вниманието? А може би е сложен сценарий, дело на манипулатори от международна класа? Не знам за теб, но за мен отговорът не е скандален. По-скоро е болезнен. Не се притесняваха как ще реагираш, защото не те виждат. Защото си там долу, в лепкавата мараня на апатията. „От мен нищо не зависи.” Чувал си се да казваш това, нали? Не е извинение, нито отстъпление, нито примирение. Просто е удобна, гъста, заразна лъжа. Нямаш време да се връщаш назад, да търсиш причинителя на заразата, да обвиняваш и кълнеш. Нямаш време за празен гняв. Защото тази лъжа толкова добре влезе във вените ти, че ще я оставиш и на децата си. Ами побързай. Опитай още днес да кажеш – от мен зависи. Ако го повярваш, пак ще отидеш да зове
от Радослав Бимбалов