между другото

Здравей, как си? Знам, не си на себе си. Гафът с Пеевски беше достатъчно арогантен, за да предизвика в теб много удивителни. Но и въпросителни, сред които основната е Защо? Защо го направиха? Не прецениха последствията? Или пък го направиха нарочно, за да ти отклонят вниманието? А може би е сложен сценарий, дело на манипулатори от международна класа? Не знам за теб, но за мен отговорът не е скандален. По-скоро е болезнен. Не се притесняваха как ще реагираш, защото не те виждат. Защото си там долу, в лепкавата мараня на апатията.   „От мен нищо не зависи.” Чувал си се да казваш това, нали? Не е извинение, нито отстъпление, нито примирение. Просто е удобна, гъста, заразна лъжа. Нямаш време да се връщаш назад, да търсиш причинителя на заразата, да обвиняваш и кълнеш. Нямаш време за празен гняв. Защото тази лъжа толкова добре влезе във вените ти, че ще я оставиш и на децата си. Ами побързай. Опитай още днес да кажеш – от мен зависи. Ако го повярваш, пак ще отидеш да зове

Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките. Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите. Тези хора не крещят, че са гладни... защото   всъщност не са гладни.   Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувств