сряда, 11 април 2012 г.

едноптичие


Чух я от върбата, срещу прозореца. Беше се скрила сред бухналите крехки листенца и пееше без излишен патос, някак на себе си.
И на мен.
После отлетя, а аз потърсих дъха си и разбрах истината. Птичката не пееше. Пролетта бълбукаше в човката й.

Една птичка пролет прави.
Ако отвориш правилния прозорец.