Пропускане към основното съдържание

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)



Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор.

Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав.
Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът се гради като пъзел. Всеки човек има предимства и те са видими, излизат извън стандартната форма. Съответно неговите недостатъци също трябва да са ясни – дупките, очертани в някои от страните на квадратчето. Когато събирам хора заедно, гледам предимствата на единия да влизат в недостатъците на другия, точно като пъзел. И именно защото е като тази древна игра, граденето на екип става бавно и внимателно. Когато наемаш човек, той се опитва да ти покаже своите предимства, своите изпъкнали страни. Аз, обаче, винаги съм се интересувал точно толкова силно и от неговите недостатъци, за да преценя дали предимствата на някой друг в екипа ще му паснат.
И така, по темата. Причината да започнеш да търсиш някой за повишение е ясна – или бизнесът ти расте (дай боже всекиму) или просто някой ръководен кадър те е напуснал по една или друга причина. Разтваряш пъзела на бюрото си и започваш да мислиш - кой ще е късметлията? Нека разнищим енигмата заедно.
В процеса на работа с екипи съм се сблъсквал с няколко типа служители. Едните наричам Екипници. Всеки от тях има своите добри качества, както и своите недостатъци, обикновено разделени почти поравно. Работят добре, работят съвестно, стоят правилно на мястото си, ако си ги подредил адекватно в пъзела. Но точно най-силната черта на Екипниците често ги държи далеч от професионалното израстване. Те са силни, само когато са заедно с останалите. Да повишиш един от тях може да бъде рискован ход. Това ще го извади от равновесието, в което този човек се чувства полезен и достатъчно силен.  Ще му вмениш роля, от която може да не спечели нито той, нито екипа ти. И най-малко ти.
Другият тип служители са Индивидуалистите. Те са силни личности, с изявени качества и неоспорим авторитет сред останалите в екипа. Култът към такива личности е неизбежен. Екипниците имат нужда от своите герои и това са именно Индивидуалистите. Те постигат резултати в работата си с учудваща лекота, някак си без усилия. Освен това са интересни и като хора – особняци, странници, откачалки дори.  Уменията им са безспорни, успехът им е налице, а и ти си адски щастлив, че ги имаш в екипа си, въпреки че често не ги разбираш… Виждаш ли, дори теб те е ударил култа към личността им. Някак си логично се появява идеята да предложиш на Индивидуалиста повишение и да го превърнеш в лидер. Или пък, в един неприятен сценарий, намираш това за единствен начин да го задържиш при себе си или пък да си заслужиш неговото одобрение… Добре, хайде да погледнем хладнокръвно към този екземпляр. Да, той е изключително добър. Но, следвайки моя принцип за парченцето от  пъзела – равновесието едва ли е нарушено. Ако качествата му са толкова изявени, изпъкнали, то точно толкова изразени са и неговите недостатъци. Основният от тях е резултат именно на тази така успешна за него индивидуалност. Обикновено този човек има нужда от своето собствено пространство, вакуумна среда - защита към трепетите на тълпата Екипници. Индивидуалистът трудно ще понесе ролята да ръководи нещо повече от самия себе си, защото се смята за достатъчно добра еднолична машина за успехи.  Ако можеш да си го позволиш – дръж го там, където му е най-добре – цветно парченце в някой от краищата на пъзела.
Добре де, човек с какво квадратче е най-подходящ за повишение? По пътя на логиката това трябва да е този с най-много издадени страни, тоест с най-много предимства. Но аз не вярвам на съвършенствата и стремително бягам от тях. Първото условие, което поставям пред себе си, е да предлагам повишение на човек, който няма равна страна – тоест такъв, който се намира някъде в централната част на пъзела. Само тогава мога да разчитам, че около него мога да променям пъзела, ползвайки всичките му предимства и недостатъци. Става дума за този тип служители, чието дефиниране винаги ми е отнемало най-много време в процеса на работа. Те са силни личности, но за разлика от Индивидуалистите са хора със силен екипен дух. В същото време имат способност да се отделят от масата на Екипниците, защото умеят да предизвикат останалите да скочат от обувките си, да напуснат спокойствието и измамната идилия на екипната сила. Аз ги наричам Вдъхновители. Разбирам какво си мислиш – такива хора се намират трудно. И си прав. Но ти затова си ръководител – за да се справяш с трудните задачи.
Нека продължим нататък. Приемаме, че си намерил Вдъхновителя. Дали е част от пъзела от много време? Или дойде буквално онзи ден? Отговорът ми е – няма особено значение. Според мен повишението не бива да бъде по заслуги, като награда. Причината един човек да бъде повишен не е това, което е направил досега, а това, което искаш да направи тепърва. По този въпрос не бива да бъде оставяно никакво съмнение, нито у този, когото повишаваш, нито у останалите в екипа. Винаги съм се опитвал да звучи по следния начин – да, човече, повишавам те в длъжност, което ти повишава нивото на отговорност, която ще носиш пред мен и останалите. И да, вдигам ти заплатата, защото ще работиш повече от другите и повече отколкото преди.
Да, стана дума и за заплатата. Да си говорим на ухо вече, нали? По странни и не толкова странни причини в България темата със заплащането на труда е мръсна. По нея се говори тихо, с частично изчервяване и задължително на четири очи. Когато повишиш някой, екипът знае, че този някой е получил увеличение на заплатата. Идеята за равенство загина заедно със социализма… Никой вече не вижда нещо ненормално в това хората на по-високи позиции да получават повече пари. Въпреки това сигурно ще се появи завист от страна на останалите. Не й се стряскай. Просто трябва да я укротиш. От вреден порок завистта може да се превърне в положителна мотивация. Една опитомена завист ще накара търсещите признание да се постараят повече, за да получат повишение следващия път и ще накара повишеният служител да даде максимума, за да спечели екипа на своя страна.
Но все пак не говорихме за парите. Колко процента нагоре? Какви допълнителни бонуси? Екстри? Тук си се подготвил. Направил си проучване на пазара и си предложил добра оферта, като си се постарал да изготвиш „мотивационна финансова схема”, чиято сложна крайна цел е да накара повишения да направи чудеса от храброст в изпълнение на заложените бизнес цели. Чудесно. Няма да те уча на сметки, сигурно си много по-добър от мен в това. Само ще ти подхвърля нещо, в което вярвам и се опитвам да прилагам. Надцени повишения служител. Дай му повече отколкото заслужава в момента и се постарай той да го разбере. Така няма да очакваш от него да изпълнява твоите очаквания, а да ги гони. Защото те ще са го изпреварили.
Усмихна се, нали, шефе? Да, и теб някога, някъде, са те повишавали. И знаеш истината.
Повишението не е край на трудностите, а следващо ниво. С повишена трудност.

Коментари

Unknown каза…

It's going to be finish of mine day, however before end I am reading this great paragraph to increase my knowledge. aol login
Turkey Visa Online каза…
You need to be a part of a competition for one of the biggest websites on the web.I would definitely highly recommend this site! Thanks for posting. We provide a simple way to apply for the Turkey Visa online process which is highly secure And it's accessible too. 100 Eligible Countries citizens can apply for Turkey Visa.

Unknown каза…

This is a wonderful inspiring article. I am practically satisfied with your great work. You have really put together extremely helpful data. Keep it up.. Are you planning to visit Kenya?For this, you need to fill the Kenya Visa Application Form and pay the kenya evisa cost online.

Популярни публикации от този блог

КОШМАР В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

- Шефе, идва утре! – изрецитира министър Ангелов в началото на онлайн срещата на кабинета и усети как челото му облива новата коса в радостна пот. Борисов се вгледа в монитора, повдигна колана до пъпа и изпъшка шумно, с дъх на обедно меню. - КОЙ идва утре бе, Ангелов? – с почти безразличен тон попита премиерът. - Не КОЙ, а КОЕ, г-н премиер. Идва ваксината! Утре! Борисов сбърчи вежди. Утре ли е сряда? Сигурно. - Дообре. Значи, искам да се ваксинират първо хората на първа линия – Севдето, НСО-то, знаеш кои са... Министър Ангелов забърса очилата си и опита да пита: - Слушам... а, такова, за лекарите да има от първите дози, понеже... Борисов го прекъсна: - Да бе, да бе. Дай им там един кашон, ще им стигне, шепа хора са... – премиерът преглътна и рязко викна – Сачева!?! Социалният министър се изпъна пред своята камера. Леко в профил, защото така се харесваше. - Сачева, дай там да раздадем малко ваксини на пенсионерите. Може би не на всички, щото няма смисъл да ги хабиме... ама примерно на д

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

ИЗРОДИТЕЛИ

Една баба поиска дете на 62. Не внуче, не. Поиска свое дете, за пръв път в живота си. Тя е психиатър. Носи кърваво червило, има леко напрегнат поглед. И има мечта. I have a dream… Намират се лекари. Решават да запишат имената си в статистиката и осъществяват ин витро. Ин бабата. Овехтелият й организъм някак си объркано решава да забременее, но по едно време усеща, че му писва. Бабата е зле. Лекарите изваждат причинителите. Те са две, близначета. Полът няма значение. В размер 500 и 900 грама полът наистина няма значение. Нямат и имена. Бабата им вика „малкото” и „голямото”. Била щастлива. Ще се гледат взаимно. Като спре да им сменя пелените те ще почнат да сменят нейните. Лекарите отварят шампанското, а двете експериментчета започват да се бият за живот. Малкото няма шансове, обаче голямото е пич. Лекарите гордо казват – ако тва се оправи, ще е супер! Е, със сигурност няма да вижда, защото малкото кислород в организма на майката му е прецакал ретината... ама ще е живо, бе! Живо! Ар

Как да изберем рекламна агенция (сп.Мениджър/септември)

Има само един начин. Свиваш показалец и почукваш. Ако кънти на кухо – става. Шегувам се, ама почти. Приликата между динята и рекламната агенция е в това, че разбираш дали става чак след като я опиташ. Пич. В жаргона тази дума е като поощряващо потупване по рамото. За рекламистите, обаче, „пич” е разтърсване на цялото тяло в болезнени конвулсии за период от около три-четири седмици. Pitch е конкурс за избор на рекламна агенция. Усещането е като за екшън, но фабулата е романтично клише с елементи на драма. Сценарият се повтаря. Една компания (в ролята на Клиента) решава, че има нужда от комуникация на свой продукт (или услуга, марка) и тъй като секретарката е прекалено заета, за да измисли всичко това, решават да направят конкурс между няколко рекламни агенции. Добре. Как се търси рекламна агенция? Две кратки движения на показалеца ви делят от Гугъл, но е много рано да се чувствате късметлии. На „рекламна агенция” се обръщат всякакви породи фирми, които имат предмет на дейност Р

Да, идиоти, СПИН-ът се лекува с Доместос.

В малоумието на соц-а ни навираха в избеното помещение на гимназията, за да ни прожектират дружно филмчета, свързани със сексуалното съзряване. За учителите това беше досадно задължение, но за нас, пъпчивите, беше законно порно. Нищо, че филмчетата бяха наивни – тази рисунка в онази рисунка води до болест или бебе (или и двете). Нищо възбуждащо. Завиждам им сега на пъпчивите. Пускат телевизора и гледат тази реклама: http://www.youtube.com/watch?v=BwZuL3gitd0 Няма да коментирам качеството на тази реклама, защото такова няма. Това е национална кампания за борба с най-опасната болест. Правена е не само с мерак, напън и мирис. Правена е с благословия и пари. Има три групи гениталии, към които искам да се обърна сега. ДО поръчителите, авторите и изпълнителите на тази кампания: Следващият път, когато решите да третирате младото поколение като идиоти направете телетъбис на порно филм. Всъщност не бях откровен. Ето сега ще съм откровен: Децата не са идиоти. Единствените деца-идиоти

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Глистопад. 1ва серия.

Семейна драма тресе България. Бащата на рода, Бащицата, току що с прискърбие е открил, че неговата любимка - новата министърка на здравеопазването (по-известна като Баба Мляко) се оказва брат на стария министър на здравеопазването. Назрява корупционен скандал. В същото време след няколкомесечно съвместно разследване на ДАНС, УНСС и ДДС се установява, че Альоша в Пловдив всъщност е паметник на Алексей Петров, а идейният проект е на Ахмед Доган, който е получил хонорар в размер. Размерът няма значение. Семейната разруха се засилва съвсем след скандалното разкритие, че причината за ареста на Дънката е печатна грешка. Всъщност органите на реда е трябвало да арестуват не Дънката, а Дянката. С помощта на специални разузнавателни средства е записан разговор при обсъждането на предстояща семейна сватба. На предложението на масата да сядат роднина-милионер-роднина-милионер Дянката заявява, че практически е невъзможно президентът да седне до всеки на масата. В края на серията семейството се с

ало, tatko

Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си. - Запиши си един номер. Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах. - Обади се, важно е. И затвори. Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko... Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му. - Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време. Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития. Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko. Вече не мога да му се обадя. А така ми се иска.

Злото е мъртво. Да живее злото.

Днес беше понеделник. Хиляди американци излязоха спонтанно да пеят химн, курсът на долара тръгна нагоре, а навъсеният петрол падна от радост с почти долар. В понеделник светът полудя от щастие. Обама уби Осама. В нашата приказка на отплатата добрият премахна лошия и сега следва познатото „всички яли, пили и живяли сто години”... Добре, мъртъв е. Възпитаният християнин има заучена реплика, когато някой умре. Нека я кажем заедно. Погледни снимката вляво и повтаряй с мен: Б о г д а г о п р о с т и. Не е лесно, знам. В съзнанието ти почти неусетно препускат въпроси. Кой Бог да му прости? Защо да му прощава? Защо точно моят Бог да му прощава? Ок, няма смисъл. Нека опитаме друго. Погледни пак снимката и се опитай да си представиш този човек без брада. А сега без чалма. А сега с няколко десетки години по-млад. А сега си го представи като дете, което ти се усмихва от снимката. Дете, което е умряло днес, в понеделник. Би ли поискал прошка за него сега? Да, по-лесно е. Защото някак с

обятно

Мой размер са твоите обятия. Разтваряш ги и летя. Ще разбера, че си разпятие. чак когато кървя.