Пропускане към основното съдържание

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)



Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор.

Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав.
Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът се гради като пъзел. Всеки човек има предимства и те са видими, излизат извън стандартната форма. Съответно неговите недостатъци също трябва да са ясни – дупките, очертани в някои от страните на квадратчето. Когато събирам хора заедно, гледам предимствата на единия да влизат в недостатъците на другия, точно като пъзел. И именно защото е като тази древна игра, граденето на екип става бавно и внимателно. Когато наемаш човек, той се опитва да ти покаже своите предимства, своите изпъкнали страни. Аз, обаче, винаги съм се интересувал точно толкова силно и от неговите недостатъци, за да преценя дали предимствата на някой друг в екипа ще му паснат.
И така, по темата. Причината да започнеш да търсиш някой за повишение е ясна – или бизнесът ти расте (дай боже всекиму) или просто някой ръководен кадър те е напуснал по една или друга причина. Разтваряш пъзела на бюрото си и започваш да мислиш - кой ще е късметлията? Нека разнищим енигмата заедно.
В процеса на работа с екипи съм се сблъсквал с няколко типа служители. Едните наричам Екипници. Всеки от тях има своите добри качества, както и своите недостатъци, обикновено разделени почти поравно. Работят добре, работят съвестно, стоят правилно на мястото си, ако си ги подредил адекватно в пъзела. Но точно най-силната черта на Екипниците често ги държи далеч от професионалното израстване. Те са силни, само когато са заедно с останалите. Да повишиш един от тях може да бъде рискован ход. Това ще го извади от равновесието, в което този човек се чувства полезен и достатъчно силен.  Ще му вмениш роля, от която може да не спечели нито той, нито екипа ти. И най-малко ти.
Другият тип служители са Индивидуалистите. Те са силни личности, с изявени качества и неоспорим авторитет сред останалите в екипа. Култът към такива личности е неизбежен. Екипниците имат нужда от своите герои и това са именно Индивидуалистите. Те постигат резултати в работата си с учудваща лекота, някак си без усилия. Освен това са интересни и като хора – особняци, странници, откачалки дори.  Уменията им са безспорни, успехът им е налице, а и ти си адски щастлив, че ги имаш в екипа си, въпреки че често не ги разбираш… Виждаш ли, дори теб те е ударил култа към личността им. Някак си логично се появява идеята да предложиш на Индивидуалиста повишение и да го превърнеш в лидер. Или пък, в един неприятен сценарий, намираш това за единствен начин да го задържиш при себе си или пък да си заслужиш неговото одобрение… Добре, хайде да погледнем хладнокръвно към този екземпляр. Да, той е изключително добър. Но, следвайки моя принцип за парченцето от  пъзела – равновесието едва ли е нарушено. Ако качествата му са толкова изявени, изпъкнали, то точно толкова изразени са и неговите недостатъци. Основният от тях е резултат именно на тази така успешна за него индивидуалност. Обикновено този човек има нужда от своето собствено пространство, вакуумна среда - защита към трепетите на тълпата Екипници. Индивидуалистът трудно ще понесе ролята да ръководи нещо повече от самия себе си, защото се смята за достатъчно добра еднолична машина за успехи.  Ако можеш да си го позволиш – дръж го там, където му е най-добре – цветно парченце в някой от краищата на пъзела.
Добре де, човек с какво квадратче е най-подходящ за повишение? По пътя на логиката това трябва да е този с най-много издадени страни, тоест с най-много предимства. Но аз не вярвам на съвършенствата и стремително бягам от тях. Първото условие, което поставям пред себе си, е да предлагам повишение на човек, който няма равна страна – тоест такъв, който се намира някъде в централната част на пъзела. Само тогава мога да разчитам, че около него мога да променям пъзела, ползвайки всичките му предимства и недостатъци. Става дума за този тип служители, чието дефиниране винаги ми е отнемало най-много време в процеса на работа. Те са силни личности, но за разлика от Индивидуалистите са хора със силен екипен дух. В същото време имат способност да се отделят от масата на Екипниците, защото умеят да предизвикат останалите да скочат от обувките си, да напуснат спокойствието и измамната идилия на екипната сила. Аз ги наричам Вдъхновители. Разбирам какво си мислиш – такива хора се намират трудно. И си прав. Но ти затова си ръководител – за да се справяш с трудните задачи.
Нека продължим нататък. Приемаме, че си намерил Вдъхновителя. Дали е част от пъзела от много време? Или дойде буквално онзи ден? Отговорът ми е – няма особено значение. Според мен повишението не бива да бъде по заслуги, като награда. Причината един човек да бъде повишен не е това, което е направил досега, а това, което искаш да направи тепърва. По този въпрос не бива да бъде оставяно никакво съмнение, нито у този, когото повишаваш, нито у останалите в екипа. Винаги съм се опитвал да звучи по следния начин – да, човече, повишавам те в длъжност, което ти повишава нивото на отговорност, която ще носиш пред мен и останалите. И да, вдигам ти заплатата, защото ще работиш повече от другите и повече отколкото преди.
Да, стана дума и за заплатата. Да си говорим на ухо вече, нали? По странни и не толкова странни причини в България темата със заплащането на труда е мръсна. По нея се говори тихо, с частично изчервяване и задължително на четири очи. Когато повишиш някой, екипът знае, че този някой е получил увеличение на заплатата. Идеята за равенство загина заедно със социализма… Никой вече не вижда нещо ненормално в това хората на по-високи позиции да получават повече пари. Въпреки това сигурно ще се появи завист от страна на останалите. Не й се стряскай. Просто трябва да я укротиш. От вреден порок завистта може да се превърне в положителна мотивация. Една опитомена завист ще накара търсещите признание да се постараят повече, за да получат повишение следващия път и ще накара повишеният служител да даде максимума, за да спечели екипа на своя страна.
Но все пак не говорихме за парите. Колко процента нагоре? Какви допълнителни бонуси? Екстри? Тук си се подготвил. Направил си проучване на пазара и си предложил добра оферта, като си се постарал да изготвиш „мотивационна финансова схема”, чиято сложна крайна цел е да накара повишения да направи чудеса от храброст в изпълнение на заложените бизнес цели. Чудесно. Няма да те уча на сметки, сигурно си много по-добър от мен в това. Само ще ти подхвърля нещо, в което вярвам и се опитвам да прилагам. Надцени повишения служител. Дай му повече отколкото заслужава в момента и се постарай той да го разбере. Така няма да очакваш от него да изпълнява твоите очаквания, а да ги гони. Защото те ще са го изпреварили.
Усмихна се, нали, шефе? Да, и теб някога, някъде, са те повишавали. И знаеш истината.
Повишението не е край на трудностите, а следващо ниво. С повишена трудност.

Коментари

Unknown каза…

It's going to be finish of mine day, however before end I am reading this great paragraph to increase my knowledge. aol login
Turkey Visa Online каза…
You need to be a part of a competition for one of the biggest websites on the web.I would definitely highly recommend this site! Thanks for posting. We provide a simple way to apply for the Turkey Visa online process which is highly secure And it's accessible too. 100 Eligible Countries citizens can apply for Turkey Visa.

Sophia Lucas каза…

This is a wonderful inspiring article. I am practically satisfied with your great work. You have really put together extremely helpful data. Keep it up.. Are you planning to visit Kenya?For this, you need to fill the Kenya Visa Application Form and pay the kenya evisa cost online.

Olivia каза…
Thanks for sharing the post. It is really good which provides enough information to find out about the given topic. Good luck. Azerbaijan Visas for Australians citizens, Australians citizens are eligible to obtain a Visa to travel to the Republic of Azerbaijan. Apply for the Azerbaijan visa online.
Rebecca Grundy каза…
I love reading this, thank you....Indian visa for US citizen, US citizens need a visa to travel to India. you can now apply for an India visa US citizen via India visa portal.
MARTIN KAPOS каза…
I think this is an informative post and it is very useful and informative. So, I would like to thank you for the effort you put into writing this article. The Indian e visa eta or Electronic Visa (eTV) is an online travel authorization. You can fill an Indian e visa application via the India e visa online website.

Популярни публикации от този блог

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

В ИМЕТО НА МАРКАТА

Да измислиш име на нещо понякога е дори по-трудна работа от това да го създадеш. Моята майка притежаваше чудесното нетипично име Гроздана, цял живот го недолюбваше и се подвизаваше под името Грета, но в същото време беше изключително благодарна на родителите си, че не са я кръстили съвсем точно на баба й… Как се е казвала баба й? Ще ви кажа по-късно. Да се върнем на това как се дава име. Сблъсках се с тази трудност на невръстна възраст, когато получих правото да притежавам папагал.   По някаква случайност по същото време сестра ми беше луднала по Бийтълс и аз реших, че моят нов късоопашат приятел в клетка трябва да се казва Пол. Не че пееше като него. Напротив, почти не издаваше звук. Просто беше разсеян, жълт, леко пухкав и някак миловиден. Пол, отвсякъде. По същото време обществото, в което растях, кръщаваше нещата по сложен, труден за произнасяне и абсурден за запомняне начин. Следвайки съветския пример, предприятията в родината ни гордо носеха гръмки имена, сглобен

предтоплие

Слънце ближе сняг. Вафлени покриви. Небето е жадно за пролет.

5 (пет)

Портфейлът беше до носните й кърпички. Знаеше си. Все там се напъхва, използвайки суматохата в дамската й чанта. Отвори го. Кожено празно пространство, в което се мъдреше една самотна банкнота. Последните й пет лева. Финалната банкнота от пикливите й спестявания, готова да си отиде срещу пакет цигари, които тя желаеше до лудост. Пресегна се и с леко трепереща ръка подаде банкнотата на магазинерката. Още съвсем малко и щеше да пуши... Магазинерката пое банкнотата и я огледа. Дали ще почнат скоро и петолевки да правят измамниците? Сигурно, то само това остана... Кво искаше тая? А, да, цигари. Оф, верно си е време за фас. Само да приключи с клиентите, че се образува и опашка. Я, на тоя съсед как добре му стои риза... Кво да бъде? От това ли? Ето. Ресто пет и двайсет... Пет... и десет... и двайсет... Мъжът пъхна петолевката в джоба на ризата си, усмихна се на магазинерката и излезе навън. Потърси дистанционното в джоба на панталоните и изключи алармата на колата. Запали и тръгна. Шофир

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 1ва част Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му. Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е. И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност: Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно. Да напипаш инсайта – не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му. Брифнахм

Двете страни на завесата.

Може сега да не ми личи особено , но в средата на 80те бях виден ръководител на пионерската организация в родния Пловдив. Отгоре на всичко бях успял да стана няколко пъти лауреат на художествената самодейност (но не ме карайте да обяснявам какво е това). Благодарение на тези си постижения, на една невръстна тийнейджърска възраст се бях издигнал до ежегоден председател на детско-юношеското жури на известния международен фестивал за телевизионно творчество – Златната Ракла. И всичко вървеше чудесно, докато една година оглавяваното от мен жури не реши, че трябва да награди един юношески филм, май беше испански. Филмът беше доста интересен. Накратко - две момчета, навлизащи в пуберитета, изведнъж бяха започнали да изпитват привличане един към друг и това ги объркваше - на моменти ужасяваше, друг път окриляваше... Две объркани момчета, които не знаеха какво да правят със странните си чувства и се лутаха между рая и ада. Фабула, достойна за „Планината Броукбек”, само че сътворена три