Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2012

Истории от Света на Клишето / сп.Мениджър/декември

Искате ли да направим един малък експеримент? Сетете се за някоя известна реклама. Например онази, в която млада жена е опитала от парченце шоколад, което е толкова вкусно, че съзнанието й я отпраща на уникално нереално място сред природата.   Хайде сега махнете шоколада. На негово място си представете…   луканка. Младата, изрядно вчесана и гримирана жена отхапва парченце луканка (изпъвайки устни напред, за да не повреди червилото си) и хоп, вече е на нереална полянка от несъществуващо зелен цвят. Успяхте, нали? Честито, току що използвахте успешно едно от хилядите рекламни клишета. Аха, хареса ви? Не се притеснявайте, нормално е. Рекламните клишета са толкова силно прилепчиви, че ние, рекламистите, изпадаме в абстиненция, когато не ги използваме. Логично е присъствието на клишетата в рекламата да се вижда с просто око. Продукти в една и съща категория се борят за вниманието на едни и същи хора по едно и също време, в едни и същи рекламни канали. И стига само един от тези продук

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)

Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор. Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав. Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът с

Spirit of Sofia. Unplugged.

Павирана сцена, слънце-прожектор. Трио работници изтрезняват с шумно кафе. Автомобилна аларма агонизира акумулатор. Циганка псува на български, за по-възпитано. Водач на голф спира скърцащо по средата на трамвайни релси. Ватманът изрежда роднините му с дрънчащ клаксо н . Мрачна лелка влачи морни чехли. От чантата й нещо запява: „Да ти честитяяя лии”. Спирит ъф Соуфия. Ънплъгд.

по Целзий

Въздухът спря, напукан и твърд. Птици скърцат през него. В далечината - стадо камбани препускат на място.  Събота, по Целзий.

едноптичие

Чух я от върбата, срещу прозореца. Беше се скрила сред бухналите крехки листенца и пееше без излишен патос, някак на себе си. И на мен. После отлетя, а аз потърсих дъха си и разбрах истината. Птичката не пееше. Пролетта бълбукаше в човката й. Една птичка пролет прави. Ако отвориш правилния прозорец.

предтоплие

Слънце ближе сняг. Вафлени покриви. Небето е жадно за пролет.