вторник, 31 май 2011 г.

amour


Наистина е Градът на любовта. На първата, последната, платената, невинната, плътската, неверната, забранената, споделената. Любовта като пищно разпиляване на чувства и усещания.
Там излишеството е превърнато в необходимост, а сетивата преяждат. Миналото ти се поднася уж невинно - като небрежно метнатото внимателно подбрано дамско шалче. Онази кула е висока 80 етажа, но е там просто заради едно изложение и всъщност местните не я обичат особено.
Навън детайлите крещят. Красавици вулгарно възсядат мотопеди. Дефилират депилирани мъже. Модата е достъпна – можеш да я настъпиш на тротоара.
От кога си там? Три дни? Да, време е.
Париж е любовница – напуска се рано, тихо и бързо. Приготви се преди да се е събудило метрото, събери себе си и каквото си успял да спасиш от невинността си и тръгвай. Не пий вода. По небцето ти още лази спомена за онези охлюви, по бургундски. Устните ти ухаят. Целувал си вино.
Готов ли си вече? Изнеси се по чорапи, на пръсти. Нека спи.
Париж е любовница. Когато и да се върнеш - ще ти се зарадва.
Но не бъди нахален. Не очаквай да те помни.








илюстрация - Ана Младенова

петък, 13 май 2011 г.

греховно



И подгоних бесовете си,
разкопчах те в сбъркан ред.
На косите ти обесих се
и нахълтах в теб.

После зеници избухнаха,
нокти жадно впиха сок.
Ти болеше хубаво,
аз бях грешен бог.

неделя, 8 май 2011 г.

петък, 6 май 2011 г.

Утопия за продан (сп. Мениджър/май)


Сигурно е заради притеглянето. Принудени сме да пъплим по планетата, но всъщност искаме да хвърчим в облаците. Живеем в действителност, а жадуваме нереалност. За щастие сме я открили. Приемаме я ежедневно, без значение какви са възрастта ни, полът ни, социалният ни статус. При това навсякъде – на улицата, в колата, на работа, по време на хранене, дори вечер преди лягане. Масова утопия. Наричаме я реклама.

През 1516 година Томас Мор пише за един съвършен остров, където всички са равни и благоденстващи. Кръщава го Утопия (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място”, т.е. „не-място“). От името прозира позицията на Мор – съвършеният свят е красива измислица, той не може да съществува. Въпреки това, доста мечтатели след него се опитват да превърнат Утопия в реалност. За добро или зло, все неуспешно.
Желанието за съвършенство често води до, меко казано, крайности. Достатъчно е само да се сетим за най-мракобесната идея, хрумвала на човек досега – за чистата раса. Макар и продължила относително кратко, тази утопия нанесе рани, които кървят и до днес. Далеч по-благородна изглеждаше идеята на Маркс, Енгелс и последвалите ги Ленин, Сталин и Мао. Те решиха да построят острова на Томас Мор на няколко континента. Строежът продължи дълго, но основите се оказаха слаби. Падна една стена в Берлин и това срина почти всичко. Накрая капитализмът оцеля като по-успешната форма на обществен строй, но една от фундаменталните му идеи е на път да загине след последната криза. Животът на кредит се оказа утопия.
На фона на всичко това има една измислена реалност, която е по-стара от всички, изброени до тук. В древен Египет търговците правели рекламни постери от папирус, в Рим дълбаели политически реклами в каменни колони, а заради неграмотността на населението в средните векове се наложило да измислят и логото. Постепенно рекламата се превърнала в съпътстваща реалност. За да изкушава, светът в нея ставал все по-идеален. В наши дни рекламата е завършена утопия. Нека видим защо.

Да започнем от външния вид на хората. Всички там са с ръст над средния. Ниските са рядко явление - само около Коледа, под формата на джуджета. Пак тогава може да се види и единственият позитивен образ с наднормено тегло в рекламната утопия. Разпознава се лесно, защото е облечен в червено. За разлика от този случай, дебелите хора в рекламата или са негативни образи в историята, или са там единствено, за да се покаже колко бързо може да се намали теглото им. Мъжете в този свят имат мускули и на неподозирани места, обикновено епилирани до болезнен блясък. Жените имат несвършващи крака и бюст, който с годините става по-стегнат. Кожата им, дори и от милиметри разстояние, няма нито петънце, нито нагъл косъм. Пъпки се появяват само за няколко секунди и то за да изчезнат по магичен начин, обикновено завинаги. Но най-забележителна е косата. Тя е истинско животно, лъскаво и диво, което се мята върху главата на жената, задължително на забавен каданс. Далеч от животинското са зъбите на хората в рекламната утопия. Те са като от бял, лъскав порцелан, който никога не е бил използван по предназначение.
Образите на героите са ясни и категорични, изчистени от излишната сложност на характерите, която създава проблеми в реалния свят. Жената бива три основни типа – домакиня, майка и секс-идол. Домакинята е задължително облечена в светли, безупречно чисти дрехи, дори в най-мръсните моменти в кухнята. Тя е супер-героят на рекламната утопия. Сред големите й врагове са упоритите петна, котленият камък, лошите миризми и наслоените мазнини, с които тя се справя с лекота и по особено болезнен за тях начин. За разлика от нея, жената-майка е лиричен образ. Създадена е само да обича и да бъде обичана. В реалността майката редува приливите безумно щастие покрай потомството си с моменти на епични тревоги. В рекламната утопия майчини тревоги няма. Единственото, което иска едно бебе, е да има правилното лого на памперсите си. Накрая идва секс-идолът – всъщност не много сложен образ. Единственото важно условие за тази жена е да изглежда достъпна. Например когато дъвче, без значение какво. Устните се извеждат напред, свити на сочна елипса, а езикът се включва в дъвченето. Преглъща се бавно, с изпъчване на гърди и притваряне на очи с потрепване на мигли.
При мъжете разделението на типажите е още по-опростено. Те биват два – мъжкар и мухльо. Мъжкарят в рекламната утопия не отговаря съвсем на прототипа си от реалността. Той е с тяло на статуя и с елегантността на цял музей. Без значение дали се бръсне в банята или отпива от чаша уиски в бара, погледът на мъжкаря е математически нерешим и единственото, което ти остава, е да настръхнеш. Мухльото, пък, обикновено е невинен второстопенен персонаж, чиято основна цел е да се превърне в посмешище. Например като не знае, че кафето в найлоново пликче е по-лошо от пакетираното.
Отношенията между хората в рекламната утопия са изчистени от недъзите на реалността. Семейната идилия е възможна. Съпрузите флиртуват един с друг, а свекървата и тъщата са мили хора. Дежурните скандали по време на семейни сбирки? Не и тук. Псувните и обидите не съществуват, а насилието е забранено със закон. Героите декламират любезно, бавно и отчетливо, без диалект и говорни дефекти.
Съвършенството прелива и в бита на рекламната утопия. Хората задължително живеят във фамилни къщи и простират чаршафи в градината, която задължително имат. Не е задължително в къщата да има куче, но ако има, то задължително е лабрадор. Семейството се храни винаги заедно, на педантично подредена маса с покривка в пасторални елементи. На вечеря фамилията се упражнява във внимателно отпиване на червено вино от големи стъклени чаши. На закуска ролята на виното се изпълнява от портокалов сок. Готвенето в този свят е със сложността на художествена гимнастика. Храната се върти, завихря, пада и подскача грациозно, в непонятна последователност. Добрата новина е, че това не отнема много време. Отваряш, сипваш, бъркаш и печеш за максимум 30 секунди.
В изящния свят на рекламната утопия животът е жив. Посещаваш далечни екзотични места и се нанасяш в нов апартамент и кола с найлон на седалките. Това не е проблем, защото хората тук не плащат за нищо. Това го правят кредитните им карти. Щастието е тук и нищо не му пречи - няма данъци, опасни престъпници и природни катаклизми.
Векове наред, откакто ни има на планетата, тази утопия е не само най-масовата. Тя е най-лесно приеманата. Дори и ако сте сред онези, които твърдят, че не й обръщат внимание или пък, че изобщо не й вярват, тя е стигнала до съзнанието ви. Не ми вярвате? Кажете ми защо опитахте този нов деликатес? Или пък защо купихте точно тази играчка на детето си? Дори без да осъзнавате, съвършеният свят ви е накарал да посегнето към него.
Но нека се върнем към най-важното. Ясно е - утопиите са смъртни. Редица специалисти поставят лоша диагноза и на рекламата. Не бързайте да вярвате. Тази утопия е умна.
Рекламата е единственото „не-място”, което се е научило да се променя според порядките на поколението. Искате ли пример? Когато се появи еманципацията, рекламата побърза да покаже жени, които пушат. Трийсет години по-късно това се оказа вредно и рекламата беше първото обществено място, където пушенето стана забранено.
Рекламната утопия ще надживее всички познати нереалности. Причината е проста. Съвършеният свят е съвсем близо. Можеш да се пресегнеш. Можеш да го докоснеш. Можеш дори да си вземеш парченце от него.
Срещу известно заплащане.









.

понеделник, 2 май 2011 г.

Злото е мъртво. Да живее злото.


Днес беше понеделник. Хиляди американци излязоха спонтанно да пеят химн, курсът на долара тръгна нагоре, а навъсеният петрол падна от радост с почти долар.
В понеделник светът полудя от щастие. Обама уби Осама.
В нашата приказка на отплатата добрият премахна лошия и сега следва познатото „всички яли, пили и живяли сто години”...
Добре, мъртъв е. Възпитаният християнин има заучена реплика, когато някой умре. Нека я кажем заедно. Погледни снимката вляво и повтаряй с мен:
Б о г д а г о п р о с т и.
Не е лесно, знам. В съзнанието ти почти неусетно препускат въпроси. Кой Бог да му прости? Защо да му прощава? Защо точно моят Бог да му прощава?
Ок, няма смисъл. Нека опитаме друго. Погледни пак снимката и се опитай да си представиш този човек без брада. А сега без чалма. А сега с няколко десетки години по-млад. А сега си го представи като дете, което ти се усмихва от снимката. Дете, което е умряло днес, в понеделник. Би ли поискал прошка за него сега?
Да, по-лесно е. Защото някак си усещаш, че въпреки всичко, което е направил, той е същото, което си и ти. Човек.
Защото злото не тече в кръвта ни по рождение. Вливаме си го венозно впоследствие. Злото е наркотикът, който ни помага да се чувстваме добри като ни показва кои са лошите. Злото е удоволствието, което получаваме, когато наказваме другите заради различията им.

Злото е правото ни да се мислим различни.





.