вторник, 15 февруари 2011 г.

Тук. Тук. Тук. Тук.


Създаден съм тук. Вдишал съм този въздух, дали са ми родно име. Сричал съм този език, учил съм имената и на герои, и на глупци. Помнил съм делата и на загинали, и на забравени. Целувал съм знамето, шептял съм клетви. Бил съм горд.
И пораснах. Оставям стъпки, зарязвам свое минало, за да заграбя ново. Редя дни и разпилявам знания. Тук. Пораснах и започнах да виждам. Да чувам. Да усещам. Истината. За Тук аз съм Турист. Дошъл съм за малко и Тук няма време. Трябва да използва бързо мен и всичко, което мога или имам.
Защото съм Турист, при това загубен.

Плащам здравни осигуровки, които не използвам.
Плащам пенсионни осигуровки, които няма да използвам.
Плащам данъци за пътища, които разбиват колата ми, за която също плащам данъци.
Плащам данъци върху данъците, които плащам.
Плащам глоби за нарушения, които са ми помогнали да направя.
Плащам, за да не платя глоби за нарушения.
Плащам, за да хванат тези, на които плащам, за да не платя глоби за нарушения.
Плащам за боклуците, с които тъпчат храната ми.
Плащам, за да открият боклуците, с които тъпчат храната ми.
Плащам, за да си купя лекарства против боклуците, с които тъпчат храната ми.
Плащам, за да гледам като идиот телевизия, по която се появяват идиоти.
Плащам, за да избирам тези идиоти да ме управляват.
Плащам за това, че ме управляват.

Искам едно да е ясно. Не съм мечтател, който търси светлите бъднини с пръст в лявата ноздра. Ще плащам на Тук докато съм тук. Не искам съчувствие от Тук. Искам просто да не ми пречи да изкарвам това, с което да му плащам.

За Тук аз съм изгоден Турист. Но почва нещо да ме гложди.
Създаден съм тук. Но за Тук ли съм създаден?





.