Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Август, 2011

изгрев

търкулнати зеници над възглавница облак разбудени мигли роса върху поглед .

ЗАЩО

Сега. Никой не гледа. Обърна се рязко и с опакото на ръката обърса ленивата солена капка, събрала се в ъгълчето на окото. Почти го издаде. Той не реве. Той е голям. Знаеше го и тя, която се беше навела над главата му и се опитваше да стигне до неговото нищо, наречено мозък, крещейки в носа му. Ухаеше на праз. - Защо бе? Казваха й Сланината по очевидни причини. Работеше в дома като възпитател, но се имаше за дресьор. - Защо бе, животно такова!? Отговори ми като те питам! От толкова много тлъстини за гласът й нямаше място. Излизаше едва, стиснат и писклив. - Питам защо?! Отговори ми, бе! Защо? Не ме зяпай, маймуно! Зяпането беше неговия номер. Някои трепереха, потяха се, други се изчервяваха. Той просто зяпаше. Вторачваше кафявите си очи до дебилно кръгло, а кожата на лицето му се изпъваше критично. Кръвта видимо нахлуваше нагоре, пърлеше мъха над горните му устни, боядисваше засечената кожа на скулите му и преливаше в делтата около зениците. Само устните му ставаха все по-бл

непоръчано събуждане

по плъзнала ръка из сънища разрошени по топлите недра на устни захаросани по тях познах деня ще бъде вторник, пет минути и нула секунди .