Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Май, 2011

amour

Наистина е Градът на любовта. На първата, последната, платената, невинната, плътската, неверната, забранената, споделената. Любовта като пищно разпиляване на чувства и усещания. Там излишеството е превърнато в необходимост, а сетивата преяждат. Миналото ти се поднася уж невинно - като небрежно метнатото внимателно подбрано дамско шалче. Онази кула е висока 80 етажа, но е там просто заради едно изложение и всъщност местните не я обичат особено. Навън детайлите крещят. Красавици вулгарно възсядат мотопеди. Дефилират депилирани мъже. Модата е достъпна – можеш да я настъпиш на тротоара. От кога си там? Три дни? Да, време е. Париж е любовница – напуска се рано, тихо и бързо. Приготви се преди да се е събудило метрото, събери себе си и каквото си успял да спасиш от невинността си и тръгвай. Не пий вода. По небцето ти още лази спомена за онези охлюви, по бургундски. Устните ти ухаят. Целувал си вино. Готов ли си вече? Изнеси се по чорапи, на пръсти. Нека спи. Париж е любовница. Когато и д

греховно

И подгоних бесовете си, разкопчах те в сбъркан ред. На косите ти обесих се и нахълтах в теб. После зеници избухнаха, нокти жадно впиха сок. Ти болеше хубаво, аз бях грешен бог.

утро в париж

ръцете ми закусват те в голо огледало размекнат до пастет конфитюр от тяло

Утопия за продан (сп. Мениджър/май)

Сигурно е заради притеглянето. Принудени сме да пъплим по планетата, но всъщност искаме да хвърчим в облаците. Живеем в действителност, а жадуваме нереалност. За щастие сме я открили. Приемаме я ежедневно, без значение какви са възрастта ни, полът ни, социалният ни статус. При това навсякъде – на улицата, в колата, на работа, по време на хранене, дори вечер преди лягане. Масова утопия. Наричаме я реклама. През 1516 година Томас Мор пише за един съвършен остров, където всички са равни и благоденстващи. Кръщава го Утопия (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място”, т.е. „не-място“). От името прозира позицията на Мор – съвършеният свят е красива измислица, той не може да съществува. Въпреки това, доста мечтатели след него се опитват да превърнат Утопия в реалност. За добро или зло, все неуспешно. Желанието за съвършенство често води до, меко казано, крайности. Достатъчно е само да се сетим за най-мракобесната идея, хрумвала на човек досега – за чистата раса. Макар и продължила относите

Злото е мъртво. Да живее злото.

Днес беше понеделник. Хиляди американци излязоха спонтанно да пеят химн, курсът на долара тръгна нагоре, а навъсеният петрол падна от радост с почти долар. В понеделник светът полудя от щастие. Обама уби Осама. В нашата приказка на отплатата добрият премахна лошия и сега следва познатото „всички яли, пили и живяли сто години”... Добре, мъртъв е. Възпитаният християнин има заучена реплика, когато някой умре. Нека я кажем заедно. Погледни снимката вляво и повтаряй с мен: Б о г д а г о п р о с т и. Не е лесно, знам. В съзнанието ти почти неусетно препускат въпроси. Кой Бог да му прости? Защо да му прощава? Защо точно моят Бог да му прощава? Ок, няма смисъл. Нека опитаме друго. Погледни пак снимката и се опитай да си представиш този човек без брада. А сега без чалма. А сега с няколко десетки години по-млад. А сега си го представи като дете, което ти се усмихва от снимката. Дете, което е умряло днес, в понеделник. Би ли поискал прошка за него сега? Да, по-лесно е. Защото някак с