Пропускане към основното съдържание

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ-2/сп.Мениджър/април


РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ
2ра част

Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му.
В предния брой ви запознах с някои от най-използваните неясни фрази на рекламистите. Сега е ред на техните клиенти.
Обикновено това са хората от маркетинг отделите на дадена компания. Това съвсем не е лесна професия. Отгоре имаш висш мениджмънт, който смята, че не си достатъчно хищен с рекламната си агенция. Отляво ти ръмжи настръхнал търговски отдел, който не разбира особено смисъла от съществуването ти. А отдясно, по лешоядски, те наблюдава административен или счетоводен отдел, който всеки момент те очаква да се издъниш.
Както се вижда, жизнените професионални функции на маркетинг хората са доста крехки. Именно затова ако работиш с такива хора е добре да се научиш да ги разбираш правилно. Само така ще удължиш живота на съвместната ви работа.

Ето някои от най-често срещаните фрази от техния жаргон, отново без претенции за изчерпателност.

Дай ми кост – обичайна молба от страна на клиент към агенция. В никакъв случай, ама в никакъв случай не изпълнявайте тази молба преди да сте помислили! Тук става дума за cost-estimate (проекто-бюджет). Така, а сега оставете бавно триона на мястото му...

Ще ви намалим фи-то
– спрете със садистичните мисли, изобщо не става дума за цолаж. „Fee” е месечната такса, която заплащат клиентите, за да ползват услугите на рекламните си агенции.

Екзекуцията е добра – няма смърт в тази клиентска фраза. В случая екзекуция означава изпълнението на готовия рекламен клип, например. Като имаме предвид качеството на повечето ни телевизионни реклами - и това си е вид крайна присъда.

Много ми е софистицирано – често използван израз от клиентите, които искат да кажат на агенцията си, че дадена реклама ще остане неразбрана. Според някои маркетингови разбирания потребителят е доста повърхностно същество. Честито.


Липсва хюмън тъч
– използва се от клиентите, когато искат да вкарат в рекламата си истински хора - усмихнати от невероятния си живот, красиви и добре облечени, без наднормено тегло, с перфектни прически, изрядни нокти и млечнобели зъби. Благодарение на „хюмън тъч” рекламната реалистичност е новата ни утопия.

Малко ми е ту мъч
– този оксиморон обикновено издава дипломатичността на клиентите. Използва се като деликатен заместител на фрази от рода на увереното „каква е тая глупост” и леко крайното „това за нищо не става”. Иначе фразата се тълкува като „ти в ред ли си да ми предлагаш този отврат, затова ли ти плащам бе, идиот?”.

Кол ту екшън – трудна за превод фраза. Използва се от маркетинг специалисти, които наскоро са чели книги за маркетинг.

Идеята не е много релевантна – удобен коментар. Не че клиентът не е разбрал идеята, напротив. Агенцията не е разбрала клиента.
Хиляди не-много-релевантни идеи почиват в мир.


Знам, че сред четящите тези редове има клиенти. Някои сигурно са клиенти и на моята агенция. След като спрете да ми се сърдите се замислете за следното:
Да, отстрани изглеждаме смешно с нашите гръмки умозаключения, пълни с побългарени чуждици. Но има нещо по-важно. Рекламата и маркетингът си взаимодействат както захарта с памука и хелият с балона. Не е толкова важно дали хората разбират как се смесват двете материи.
Важно е да им се нрави крайният продукт.




.

Коментари

Momakat's Blog каза…
Brainstorming, POS (point of sales) и още хилди, за които не се сещам сега. А за някои има толкова хубави български думи :)
Omnia каза…
Замислям се, ако не ги знаех тези неща и ми се случи да се случа в разговор м/у рекламисти и клиенти.... нищичко не бих разбрала :)

И все пак- харесват ми субтитрите, напомня ми, че във всяка професия няма нищо лесно, а на вашата... възхищавам се на безкрайната идейност- дано по- честичко я виждаме реализирана :)
З. каза…
Тия рекламистите са пущиняци!

Популярни публикации от този блог

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)

Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор. Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав. Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът с

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

В ИМЕТО НА МАРКАТА

Да измислиш име на нещо понякога е дори по-трудна работа от това да го създадеш. Моята майка притежаваше чудесното нетипично име Гроздана, цял живот го недолюбваше и се подвизаваше под името Грета, но в същото време беше изключително благодарна на родителите си, че не са я кръстили съвсем точно на баба й… Как се е казвала баба й? Ще ви кажа по-късно. Да се върнем на това как се дава име. Сблъсках се с тази трудност на невръстна възраст, когато получих правото да притежавам папагал.   По някаква случайност по същото време сестра ми беше луднала по Бийтълс и аз реших, че моят нов късоопашат приятел в клетка трябва да се казва Пол. Не че пееше като него. Напротив, почти не издаваше звук. Просто беше разсеян, жълт, леко пухкав и някак миловиден. Пол, отвсякъде. По същото време обществото, в което растях, кръщаваше нещата по сложен, труден за произнасяне и абсурден за запомняне начин. Следвайки съветския пример, предприятията в родината ни гордо носеха гръмки имена, сглобен

предтоплие

Слънце ближе сняг. Вафлени покриви. Небето е жадно за пролет.

5 (пет)

Портфейлът беше до носните й кърпички. Знаеше си. Все там се напъхва, използвайки суматохата в дамската й чанта. Отвори го. Кожено празно пространство, в което се мъдреше една самотна банкнота. Последните й пет лева. Финалната банкнота от пикливите й спестявания, готова да си отиде срещу пакет цигари, които тя желаеше до лудост. Пресегна се и с леко трепереща ръка подаде банкнотата на магазинерката. Още съвсем малко и щеше да пуши... Магазинерката пое банкнотата и я огледа. Дали ще почнат скоро и петолевки да правят измамниците? Сигурно, то само това остана... Кво искаше тая? А, да, цигари. Оф, верно си е време за фас. Само да приключи с клиентите, че се образува и опашка. Я, на тоя съсед как добре му стои риза... Кво да бъде? От това ли? Ето. Ресто пет и двайсет... Пет... и десет... и двайсет... Мъжът пъхна петолевката в джоба на ризата си, усмихна се на магазинерката и излезе навън. Потърси дистанционното в джоба на панталоните и изключи алармата на колата. Запали и тръгна. Шофир

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 1ва част Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му. Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е. И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност: Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно. Да напипаш инсайта – не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му. Брифнахм

Двете страни на завесата.

Може сега да не ми личи особено , но в средата на 80те бях виден ръководител на пионерската организация в родния Пловдив. Отгоре на всичко бях успял да стана няколко пъти лауреат на художествената самодейност (но не ме карайте да обяснявам какво е това). Благодарение на тези си постижения, на една невръстна тийнейджърска възраст се бях издигнал до ежегоден председател на детско-юношеското жури на известния международен фестивал за телевизионно творчество – Златната Ракла. И всичко вървеше чудесно, докато една година оглавяваното от мен жури не реши, че трябва да награди един юношески филм, май беше испански. Филмът беше доста интересен. Накратко - две момчета, навлизащи в пуберитета, изведнъж бяха започнали да изпитват привличане един към друг и това ги объркваше - на моменти ужасяваше, друг път окриляваше... Две объркани момчета, които не знаеха какво да правят със странните си чувства и се лутаха между рая и ада. Фабула, достойна за „Планината Броукбек”, само че сътворена три