Пропускане към основното съдържание

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март


РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ
1ва част


Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му.
Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е.

И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност:

Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно.

Да напипаш инсайта
– не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му.

Брифнахме се в офиса
– не става дума за офисна разкрепостеност. Бриф е синтезираната информация, която клиентът дава на агенцията. Екипът за работа с клиенти пък превръща клиентския бриф в творчески такъв (тоест го смила, за да го погълне по-лесно творческият екип).

Бяхме на як пич – знам, че звучи вълнуващо от устата на млада рекламистка, но е добре да разкарате замечтания си поглед. „Pitch” означава конкурс за избор на рекламна агенция – три или повече агенции се опитват да впечатлят един клиент. Честно казано няма да ви се разсърдя ако все още ви прилича на групов секс.

Какво ти е юеспито?
– замислете се преди да отговорите „малко, черно, с един гигабайт памет”. Явно бъркате USB и USP. Второто е всъщност абревиатурата на „уникално предложение за продажба” и е важна част от творческия бриф.

Сейф идея
– това е връвчицата за отваряне на резервния парашут. На клиента се представят поне две идеи, една от които е сложена за сигурност. Обикновено това е най-обикновената, първосигнална и невзрачна идея. За съжаление повечето реализирани идеи в рекламата са точно от този тип.

Много ми е архивска
– критика към реклама, която не си правил ти. Иначе «Архив» е едно най-престижните рекламистки издания, в което се селектират реклами от различни краища на света.

Копи пейст
– също критика към реклама, която не си правил ти. Счита се за директно обвинение в копиране на идея. Най-изявените в тази посока неофициално носят прозвището „Робин Худ” – крадат от богатите и ги дават на бедните.

Цяла нощ съм цъкал – опитвате се да цъкате с език повече от минута и разбирате, че е ужасно. Преди да съжалите рекламиста, който го е споделил, си спомнете, че компютърната мишка всъщност не църка, а цъка.

Фокусници
– не бъркат в цилиндри, за да вадят зайци. Всъщност са участници в така омразните за всеки рекламист фокус-групи, с които клиентите тестват адекватността на рекламната си стратегия.

Фестивалка – звучи като изтривалка за фестивал и е горе-долу това. Така се нарича рекламната идея, която очевадно е била създадена само и единствено с цел да бъде наградена на рекламен фестивал. Разпознава се по налудничаво смелата идея и най-вече по странно изглеждащия клиент (например фризьорски салон за хамстери, сдружение на рибарите, гробище за домашни любимци и т.н.)

Гръмна ми адобето – няма нищо терористично в тази фраза. „Adobe” е софтуерна платформа, която ползват дизайнерите в рекламните агенции. Две от основните й функции са да гърми и да струва скъпо.


Както се вижда от горните примери рекламисткият език не е сложен. А и в крайна сметка когато попаднете в компанията на рекламист не е необходимо да се мъчите. Този тип хора са свикнали да си задават сами въпроси, да им отговарят, да си противоречат, да се съгласяват със себе си, дори да се смеят на собствените си шеги. Така че просто се усмихвайте и оставете рекламистът до вас да води разговора. Със себе си.

Очаквайте в следващия брой РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 2ра част – някои от типичните фрази на клиентите на рекламните агенции.




.

Коментари

Omnia каза…
Страхотен пост! Вероятно ще прозвуча необразовано, но никога пък не съм си задавала въпроса какви са спецификите на изказ в тази сфера.
Стана ми чудно нещо друго обаче- знам, че народът ни е такъв и такъв, но защо залага на скучните реклами? Какво липсва в клиента, за да заложи на нещо по- екстравагантно, да речем и колко от смело реализираните реклами тук, в България, са имали успех сред публиката всъщност?
Въпросите, които поставяш, бълбукат в главата на повечето рекламисти у нас... За съжаление не винаги харесваната реклама е работеща. А в крайна сметка целта на всяка реклама е да накара повече хора да купят повече от продукта на по-висока цена. За нас, рекламистите, остава единственото удоволствие от същността на професията ни - да манипулираме съзнанието на вас, потребителите. Нищо лично ;)

P.S. Ако ти е интересна темата - влез в сайта на агенцията ми и разгледай какво правим. Това ще ти отговори на някои въпроси:
www.thesmarts.eu
Omnia каза…
Ще се възползвам, благодаря- обожавам нови територии! ;)Знам, че не е лично- когато не е преувеличено, нямам нищо против да бъда манипулирана, а и освен това адмирирам новаторството и естетизма :)Пожелавам все по- разчупено мислене от страна на клиентите ви- вярвам, че би си струвало!
З. каза…
Тоя вашия език мнооо прилича на нашия..

Популярни публикации от този блог

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)

Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор. Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав. Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът с

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

В ИМЕТО НА МАРКАТА

Да измислиш име на нещо понякога е дори по-трудна работа от това да го създадеш. Моята майка притежаваше чудесното нетипично име Гроздана, цял живот го недолюбваше и се подвизаваше под името Грета, но в същото време беше изключително благодарна на родителите си, че не са я кръстили съвсем точно на баба й… Как се е казвала баба й? Ще ви кажа по-късно. Да се върнем на това как се дава име. Сблъсках се с тази трудност на невръстна възраст, когато получих правото да притежавам папагал.   По някаква случайност по същото време сестра ми беше луднала по Бийтълс и аз реших, че моят нов късоопашат приятел в клетка трябва да се казва Пол. Не че пееше като него. Напротив, почти не издаваше звук. Просто беше разсеян, жълт, леко пухкав и някак миловиден. Пол, отвсякъде. По същото време обществото, в което растях, кръщаваше нещата по сложен, труден за произнасяне и абсурден за запомняне начин. Следвайки съветския пример, предприятията в родината ни гордо носеха гръмки имена, сглобен

предтоплие

Слънце ближе сняг. Вафлени покриви. Небето е жадно за пролет.

5 (пет)

Портфейлът беше до носните й кърпички. Знаеше си. Все там се напъхва, използвайки суматохата в дамската й чанта. Отвори го. Кожено празно пространство, в което се мъдреше една самотна банкнота. Последните й пет лева. Финалната банкнота от пикливите й спестявания, готова да си отиде срещу пакет цигари, които тя желаеше до лудост. Пресегна се и с леко трепереща ръка подаде банкнотата на магазинерката. Още съвсем малко и щеше да пуши... Магазинерката пое банкнотата и я огледа. Дали ще почнат скоро и петолевки да правят измамниците? Сигурно, то само това остана... Кво искаше тая? А, да, цигари. Оф, верно си е време за фас. Само да приключи с клиентите, че се образува и опашка. Я, на тоя съсед как добре му стои риза... Кво да бъде? От това ли? Ето. Ресто пет и двайсет... Пет... и десет... и двайсет... Мъжът пъхна петолевката в джоба на ризата си, усмихна се на магазинерката и излезе навън. Потърси дистанционното в джоба на панталоните и изключи алармата на колата. Запали и тръгна. Шофир

Двете страни на завесата.

Може сега да не ми личи особено , но в средата на 80те бях виден ръководител на пионерската организация в родния Пловдив. Отгоре на всичко бях успял да стана няколко пъти лауреат на художествената самодейност (но не ме карайте да обяснявам какво е това). Благодарение на тези си постижения, на една невръстна тийнейджърска възраст се бях издигнал до ежегоден председател на детско-юношеското жури на известния международен фестивал за телевизионно творчество – Златната Ракла. И всичко вървеше чудесно, докато една година оглавяваното от мен жури не реши, че трябва да награди един юношески филм, май беше испански. Филмът беше доста интересен. Накратко - две момчета, навлизащи в пуберитета, изведнъж бяха започнали да изпитват привличане един към друг и това ги объркваше - на моменти ужасяваше, друг път окриляваше... Две объркани момчета, които не знаеха какво да правят със странните си чувства и се лутаха между рая и ада. Фабула, достойна за „Планината Броукбек”, само че сътворена три