Пропускане към основното съдържание

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март


РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ
1ва част


Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му.
Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е.

И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност:

Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно.

Да напипаш инсайта
– не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му.

Брифнахме се в офиса
– не става дума за офисна разкрепостеност. Бриф е синтезираната информация, която клиентът дава на агенцията. Екипът за работа с клиенти пък превръща клиентския бриф в творчески такъв (тоест го смила, за да го погълне по-лесно творческият екип).

Бяхме на як пич – знам, че звучи вълнуващо от устата на млада рекламистка, но е добре да разкарате замечтания си поглед. „Pitch” означава конкурс за избор на рекламна агенция – три или повече агенции се опитват да впечатлят един клиент. Честно казано няма да ви се разсърдя ако все още ви прилича на групов секс.

Какво ти е юеспито?
– замислете се преди да отговорите „малко, черно, с един гигабайт памет”. Явно бъркате USB и USP. Второто е всъщност абревиатурата на „уникално предложение за продажба” и е важна част от творческия бриф.

Сейф идея
– това е връвчицата за отваряне на резервния парашут. На клиента се представят поне две идеи, една от които е сложена за сигурност. Обикновено това е най-обикновената, първосигнална и невзрачна идея. За съжаление повечето реализирани идеи в рекламата са точно от този тип.

Много ми е архивска
– критика към реклама, която не си правил ти. Иначе «Архив» е едно най-престижните рекламистки издания, в което се селектират реклами от различни краища на света.

Копи пейст
– също критика към реклама, която не си правил ти. Счита се за директно обвинение в копиране на идея. Най-изявените в тази посока неофициално носят прозвището „Робин Худ” – крадат от богатите и ги дават на бедните.

Цяла нощ съм цъкал – опитвате се да цъкате с език повече от минута и разбирате, че е ужасно. Преди да съжалите рекламиста, който го е споделил, си спомнете, че компютърната мишка всъщност не църка, а цъка.

Фокусници
– не бъркат в цилиндри, за да вадят зайци. Всъщност са участници в така омразните за всеки рекламист фокус-групи, с които клиентите тестват адекватността на рекламната си стратегия.

Фестивалка – звучи като изтривалка за фестивал и е горе-долу това. Така се нарича рекламната идея, която очевадно е била създадена само и единствено с цел да бъде наградена на рекламен фестивал. Разпознава се по налудничаво смелата идея и най-вече по странно изглеждащия клиент (например фризьорски салон за хамстери, сдружение на рибарите, гробище за домашни любимци и т.н.)

Гръмна ми адобето – няма нищо терористично в тази фраза. „Adobe” е софтуерна платформа, която ползват дизайнерите в рекламните агенции. Две от основните й функции са да гърми и да струва скъпо.


Както се вижда от горните примери рекламисткият език не е сложен. А и в крайна сметка когато попаднете в компанията на рекламист не е необходимо да се мъчите. Този тип хора са свикнали да си задават сами въпроси, да им отговарят, да си противоречат, да се съгласяват със себе си, дори да се смеят на собствените си шеги. Така че просто се усмихвайте и оставете рекламистът до вас да води разговора. Със себе си.

Очаквайте в следващия брой РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 2ра част – някои от типичните фрази на клиентите на рекламните агенции.




.

Коментари

Omnia каза…
Страхотен пост! Вероятно ще прозвуча необразовано, но никога пък не съм си задавала въпроса какви са спецификите на изказ в тази сфера.
Стана ми чудно нещо друго обаче- знам, че народът ни е такъв и такъв, но защо залага на скучните реклами? Какво липсва в клиента, за да заложи на нещо по- екстравагантно, да речем и колко от смело реализираните реклами тук, в България, са имали успех сред публиката всъщност?
Въпросите, които поставяш, бълбукат в главата на повечето рекламисти у нас... За съжаление не винаги харесваната реклама е работеща. А в крайна сметка целта на всяка реклама е да накара повече хора да купят повече от продукта на по-висока цена. За нас, рекламистите, остава единственото удоволствие от същността на професията ни - да манипулираме съзнанието на вас, потребителите. Нищо лично ;)

P.S. Ако ти е интересна темата - влез в сайта на агенцията ми и разгледай какво правим. Това ще ти отговори на някои въпроси:
www.thesmarts.eu
Omnia каза…
Ще се възползвам, благодаря- обожавам нови територии! ;)Знам, че не е лично- когато не е преувеличено, нямам нищо против да бъда манипулирана, а и освен това адмирирам новаторството и естетизма :)Пожелавам все по- разчупено мислене от страна на клиентите ви- вярвам, че би си струвало!
З. каза…
Тоя вашия език мнооо прилича на нашия..

Популярни публикации от този блог

КОШМАР В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

- Шефе, идва утре! – изрецитира министър Ангелов в началото на онлайн срещата на кабинета и усети как челото му облива новата коса в радостна пот. Борисов се вгледа в монитора, повдигна колана до пъпа и изпъшка шумно, с дъх на обедно меню. - КОЙ идва утре бе, Ангелов? – с почти безразличен тон попита премиерът. - Не КОЙ, а КОЕ, г-н премиер. Идва ваксината! Утре! Борисов сбърчи вежди. Утре ли е сряда? Сигурно. - Дообре. Значи, искам да се ваксинират първо хората на първа линия – Севдето, НСО-то, знаеш кои са... Министър Ангелов забърса очилата си и опита да пита: - Слушам... а, такова, за лекарите да има от първите дози, понеже... Борисов го прекъсна: - Да бе, да бе. Дай им там един кашон, ще им стигне, шепа хора са... – премиерът преглътна и рязко викна – Сачева!?! Социалният министър се изпъна пред своята камера. Леко в профил, защото така се харесваше. - Сачева, дай там да раздадем малко ваксини на пенсионерите. Може би не на всички, щото няма смисъл да ги хабиме... ама примерно на д

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

ИЗРОДИТЕЛИ

Една баба поиска дете на 62. Не внуче, не. Поиска свое дете, за пръв път в живота си. Тя е психиатър. Носи кърваво червило, има леко напрегнат поглед. И има мечта. I have a dream… Намират се лекари. Решават да запишат имената си в статистиката и осъществяват ин витро. Ин бабата. Овехтелият й организъм някак си объркано решава да забременее, но по едно време усеща, че му писва. Бабата е зле. Лекарите изваждат причинителите. Те са две, близначета. Полът няма значение. В размер 500 и 900 грама полът наистина няма значение. Нямат и имена. Бабата им вика „малкото” и „голямото”. Била щастлива. Ще се гледат взаимно. Като спре да им сменя пелените те ще почнат да сменят нейните. Лекарите отварят шампанското, а двете експериментчета започват да се бият за живот. Малкото няма шансове, обаче голямото е пич. Лекарите гордо казват – ако тва се оправи, ще е супер! Е, със сигурност няма да вижда, защото малкото кислород в организма на майката му е прецакал ретината... ама ще е живо, бе! Живо! Ар

Как да изберем рекламна агенция (сп.Мениджър/септември)

Има само един начин. Свиваш показалец и почукваш. Ако кънти на кухо – става. Шегувам се, ама почти. Приликата между динята и рекламната агенция е в това, че разбираш дали става чак след като я опиташ. Пич. В жаргона тази дума е като поощряващо потупване по рамото. За рекламистите, обаче, „пич” е разтърсване на цялото тяло в болезнени конвулсии за период от около три-четири седмици. Pitch е конкурс за избор на рекламна агенция. Усещането е като за екшън, но фабулата е романтично клише с елементи на драма. Сценарият се повтаря. Една компания (в ролята на Клиента) решава, че има нужда от комуникация на свой продукт (или услуга, марка) и тъй като секретарката е прекалено заета, за да измисли всичко това, решават да направят конкурс между няколко рекламни агенции. Добре. Как се търси рекламна агенция? Две кратки движения на показалеца ви делят от Гугъл, но е много рано да се чувствате късметлии. На „рекламна агенция” се обръщат всякакви породи фирми, които имат предмет на дейност Р

Да, идиоти, СПИН-ът се лекува с Доместос.

В малоумието на соц-а ни навираха в избеното помещение на гимназията, за да ни прожектират дружно филмчета, свързани със сексуалното съзряване. За учителите това беше досадно задължение, но за нас, пъпчивите, беше законно порно. Нищо, че филмчетата бяха наивни – тази рисунка в онази рисунка води до болест или бебе (или и двете). Нищо възбуждащо. Завиждам им сега на пъпчивите. Пускат телевизора и гледат тази реклама: http://www.youtube.com/watch?v=BwZuL3gitd0 Няма да коментирам качеството на тази реклама, защото такова няма. Това е национална кампания за борба с най-опасната болест. Правена е не само с мерак, напън и мирис. Правена е с благословия и пари. Има три групи гениталии, към които искам да се обърна сега. ДО поръчителите, авторите и изпълнителите на тази кампания: Следващият път, когато решите да третирате младото поколение като идиоти направете телетъбис на порно филм. Всъщност не бях откровен. Ето сега ще съм откровен: Децата не са идиоти. Единствените деца-идиоти

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Глистопад. 1ва серия.

Семейна драма тресе България. Бащата на рода, Бащицата, току що с прискърбие е открил, че неговата любимка - новата министърка на здравеопазването (по-известна като Баба Мляко) се оказва брат на стария министър на здравеопазването. Назрява корупционен скандал. В същото време след няколкомесечно съвместно разследване на ДАНС, УНСС и ДДС се установява, че Альоша в Пловдив всъщност е паметник на Алексей Петров, а идейният проект е на Ахмед Доган, който е получил хонорар в размер. Размерът няма значение. Семейната разруха се засилва съвсем след скандалното разкритие, че причината за ареста на Дънката е печатна грешка. Всъщност органите на реда е трябвало да арестуват не Дънката, а Дянката. С помощта на специални разузнавателни средства е записан разговор при обсъждането на предстояща семейна сватба. На предложението на масата да сядат роднина-милионер-роднина-милионер Дянката заявява, че практически е невъзможно президентът да седне до всеки на масата. В края на серията семейството се с

ало, tatko

Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си. - Запиши си един номер. Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах. - Обади се, важно е. И затвори. Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko... Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му. - Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време. Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития. Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko. Вече не мога да му се обадя. А така ми се иска.

Злото е мъртво. Да живее злото.

Днес беше понеделник. Хиляди американци излязоха спонтанно да пеят химн, курсът на долара тръгна нагоре, а навъсеният петрол падна от радост с почти долар. В понеделник светът полудя от щастие. Обама уби Осама. В нашата приказка на отплатата добрият премахна лошия и сега следва познатото „всички яли, пили и живяли сто години”... Добре, мъртъв е. Възпитаният християнин има заучена реплика, когато някой умре. Нека я кажем заедно. Погледни снимката вляво и повтаряй с мен: Б о г д а г о п р о с т и. Не е лесно, знам. В съзнанието ти почти неусетно препускат въпроси. Кой Бог да му прости? Защо да му прощава? Защо точно моят Бог да му прощава? Ок, няма смисъл. Нека опитаме друго. Погледни пак снимката и се опитай да си представиш този човек без брада. А сега без чалма. А сега с няколко десетки години по-млад. А сега си го представи като дете, което ти се усмихва от снимката. Дете, което е умряло днес, в понеделник. Би ли поискал прошка за него сега? Да, по-лесно е. Защото някак с

обятно

Мой размер са твоите обятия. Разтваряш ги и летя. Ще разбера, че си разпятие. чак когато кървя.