Пропускане към основното съдържание

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март


РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ
1ва част


Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му.
Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е.

И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност:

Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно.

Да напипаш инсайта
– не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му.

Брифнахме се в офиса
– не става дума за офисна разкрепостеност. Бриф е синтезираната информация, която клиентът дава на агенцията. Екипът за работа с клиенти пък превръща клиентския бриф в творчески такъв (тоест го смила, за да го погълне по-лесно творческият екип).

Бяхме на як пич – знам, че звучи вълнуващо от устата на млада рекламистка, но е добре да разкарате замечтания си поглед. „Pitch” означава конкурс за избор на рекламна агенция – три или повече агенции се опитват да впечатлят един клиент. Честно казано няма да ви се разсърдя ако все още ви прилича на групов секс.

Какво ти е юеспито?
– замислете се преди да отговорите „малко, черно, с един гигабайт памет”. Явно бъркате USB и USP. Второто е всъщност абревиатурата на „уникално предложение за продажба” и е важна част от творческия бриф.

Сейф идея
– това е връвчицата за отваряне на резервния парашут. На клиента се представят поне две идеи, една от които е сложена за сигурност. Обикновено това е най-обикновената, първосигнална и невзрачна идея. За съжаление повечето реализирани идеи в рекламата са точно от този тип.

Много ми е архивска
– критика към реклама, която не си правил ти. Иначе «Архив» е едно най-престижните рекламистки издания, в което се селектират реклами от различни краища на света.

Копи пейст
– също критика към реклама, която не си правил ти. Счита се за директно обвинение в копиране на идея. Най-изявените в тази посока неофициално носят прозвището „Робин Худ” – крадат от богатите и ги дават на бедните.

Цяла нощ съм цъкал – опитвате се да цъкате с език повече от минута и разбирате, че е ужасно. Преди да съжалите рекламиста, който го е споделил, си спомнете, че компютърната мишка всъщност не църка, а цъка.

Фокусници
– не бъркат в цилиндри, за да вадят зайци. Всъщност са участници в така омразните за всеки рекламист фокус-групи, с които клиентите тестват адекватността на рекламната си стратегия.

Фестивалка – звучи като изтривалка за фестивал и е горе-долу това. Така се нарича рекламната идея, която очевадно е била създадена само и единствено с цел да бъде наградена на рекламен фестивал. Разпознава се по налудничаво смелата идея и най-вече по странно изглеждащия клиент (например фризьорски салон за хамстери, сдружение на рибарите, гробище за домашни любимци и т.н.)

Гръмна ми адобето – няма нищо терористично в тази фраза. „Adobe” е софтуерна платформа, която ползват дизайнерите в рекламните агенции. Две от основните й функции са да гърми и да струва скъпо.


Както се вижда от горните примери рекламисткият език не е сложен. А и в крайна сметка когато попаднете в компанията на рекламист не е необходимо да се мъчите. Този тип хора са свикнали да си задават сами въпроси, да им отговарят, да си противоречат, да се съгласяват със себе си, дори да се смеят на собствените си шеги. Така че просто се усмихвайте и оставете рекламистът до вас да води разговора. Със себе си.

Очаквайте в следващия брой РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 2ра част – някои от типичните фрази на клиентите на рекламните агенции.




.

Коментари

Omnia каза…
Страхотен пост! Вероятно ще прозвуча необразовано, но никога пък не съм си задавала въпроса какви са спецификите на изказ в тази сфера.
Стана ми чудно нещо друго обаче- знам, че народът ни е такъв и такъв, но защо залага на скучните реклами? Какво липсва в клиента, за да заложи на нещо по- екстравагантно, да речем и колко от смело реализираните реклами тук, в България, са имали успех сред публиката всъщност?
Въпросите, които поставяш, бълбукат в главата на повечето рекламисти у нас... За съжаление не винаги харесваната реклама е работеща. А в крайна сметка целта на всяка реклама е да накара повече хора да купят повече от продукта на по-висока цена. За нас, рекламистите, остава единственото удоволствие от същността на професията ни - да манипулираме съзнанието на вас, потребителите. Нищо лично ;)

P.S. Ако ти е интересна темата - влез в сайта на агенцията ми и разгледай какво правим. Това ще ти отговори на някои въпроси:
www.thesmarts.eu
Omnia каза…
Ще се възползвам, благодаря- обожавам нови територии! ;)Знам, че не е лично- когато не е преувеличено, нямам нищо против да бъда манипулирана, а и освен това адмирирам новаторството и естетизма :)Пожелавам все по- разчупено мислене от страна на клиентите ви- вярвам, че би си струвало!
З. каза…
Тоя вашия език мнооо прилича на нашия..

Популярни публикации от този блог

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)

Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор. Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав. Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът с

ИЗРОДИТЕЛИ

Една баба поиска дете на 62. Не внуче, не. Поиска свое дете, за пръв път в живота си. Тя е психиатър. Носи кърваво червило, има леко напрегнат поглед. И има мечта. I have a dream… Намират се лекари. Решават да запишат имената си в статистиката и осъществяват ин витро. Ин бабата. Овехтелият й организъм някак си объркано решава да забременее, но по едно време усеща, че му писва. Бабата е зле. Лекарите изваждат причинителите. Те са две, близначета. Полът няма значение. В размер 500 и 900 грама полът наистина няма значение. Нямат и имена. Бабата им вика „малкото” и „голямото”. Била щастлива. Ще се гледат взаимно. Като спре да им сменя пелените те ще почнат да сменят нейните. Лекарите отварят шампанското, а двете експериментчета започват да се бият за живот. Малкото няма шансове, обаче голямото е пич. Лекарите гордо казват – ако тва се оправи, ще е супер! Е, със сигурност няма да вижда, защото малкото кислород в организма на майката му е прецакал ретината... ама ще е живо, бе! Живо! Ар

Революция на разума.

Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките. Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите. Тези хора не крещят, че са гладни... защото   всъщност не са гладни.   Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувств

Сексът и гладът 3

Беше едно извадено от фурната лято в началото на 90те. Аз гребях с шепи от току що цъфналата като гнойна пъпка демокрация и пъплещата в калта на соц-а пазарна икономика. По ония стандарти бях „фирмаджия”. Бутикът ми беше уличен, метър на два. Плащах тротоарно право, понякога. Метална конструкция, цвят ръжда. Шкаф отвътре, с катинар, тип секретен. Не че държах нещо вътре. Отгоре - рамка за покривало. Самото покривало беше брезентово и го смъквах всяка вечер, за да не изчезне. В онези дни всичко изчезваше. Бяхме навън, но обществото ни беше затворено. Не допускахме навлеци и смазвахме конкуренцията от другата страна на булеварда с мълчаливо отвращение. Всеки от нас беше достигнал до тази редица от метални масички по различен начин. Аз бях почнал с ластици. За гащи. От онези белите, на парчета по пет метра. Не вървяха особено. Все пак хората не си сменяха толкова често ластиците на гащите дори и в онези гладни години. После съдбата ми се усмихна беззъбо и станах официален представител н

МЛЪК

        Така е било писано, знаеше това. Още когато е поел първата глътка болезнен въздух, а после е минавал през юмруците на живота, когато е трупал слава, опит и пари, а всички мизерници са започнали да го уважават, когато е вървял нагоре по главите на дребните нещастници, без да се обръща дори, през цялото време тя е била негова.   Когато я откри, Наталия живееше със съквартирантката си в две стаи с разхвърляни момичешки глупости, на последния етаж на стара кооперация в центъра. Работеше в туристическа агенция. Временно, според нея. Беше завършила семестриално английска филология, но не бързаше да се дипломира. Както прецени по-късно той - харесваше й да живее с мисълта, че още е малка.   Той ходеше понякога да обядва, напълно сам, в едно забутано и винаги полупразно бистро - встрани от непознатите очи, които винаги го зяпаха с любопитство и завист. Един ден забеляза там Наталия. Беше си купила сандвич с пуешко, студен чай и кафе. Изследваше я тайно, през слънчевите си

Злото е мъртво. Да живее злото.

Днес беше понеделник. Хиляди американци излязоха спонтанно да пеят химн, курсът на долара тръгна нагоре, а навъсеният петрол падна от радост с почти долар. В понеделник светът полудя от щастие. Обама уби Осама. В нашата приказка на отплатата добрият премахна лошия и сега следва познатото „всички яли, пили и живяли сто години”... Добре, мъртъв е. Възпитаният християнин има заучена реплика, когато някой умре. Нека я кажем заедно. Погледни снимката вляво и повтаряй с мен: Б о г д а г о п р о с т и. Не е лесно, знам. В съзнанието ти почти неусетно препускат въпроси. Кой Бог да му прости? Защо да му прощава? Защо точно моят Бог да му прощава? Ок, няма смисъл. Нека опитаме друго. Погледни пак снимката и се опитай да си представиш този човек без брада. А сега без чалма. А сега с няколко десетки години по-млад. А сега си го представи като дете, което ти се усмихва от снимката. Дете, което е умряло днес, в понеделник. Би ли поискал прошка за него сега? Да, по-лесно е. Защото някак с

ало, tatko

Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си. - Запиши си един номер. Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах. - Обади се, важно е. И затвори. Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko... Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му. - Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време. Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития. Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko. Вече не мога да му се обадя. А така ми се иска.

до последна капка

Мила дъще, Щом четеш това значи съм напуснала този свят и съм се пренесла в земите на дедите ни. Това ще се случи и с теб, но след много време. След цели две-три седмици. Затова реших да ти помогна с някои практични съвети, за да не губиш време в опознаването на света. И така. Да започнем от вятъра. Той е просто въздух, тръгнал в насрещното. Но е гаден. Блъска се в теб нарочно. Не му обръщай внимание. Той си се размотава безцелно, а ти си тръгнала на вечеря. Мисли само за нея. Избирай оживени места за хранене. Там има по-голямо разнообразие. Освен това всички за заети с разговори помежду си и няма да ти обръщат толкова внимание. Избирай внимателно храната. Не се хвърляй на първото парче месо, което ти поднесат. Колкото и да ти пробутват голи бутове, мръвката откъм врата е най-вкусна. Понякога се опитват да я скрият с висока яка или, колко наивно, тънък шал. Не се отказвай. Насочи се внимателно, избери необходимата пролука и действай. Никога не привличай внимание по време на вечер

ЛЮБOFF

Безмълвните мощи на влюбени нощи разтапят се бавно в деня. Не бяхме ли още на пламъка гости когато мечтаехме за сутринта? Здравейте, мисли мои, скитници. Да сте виждали Тя? Утро. Сънят свършва тогава. -------- От тънки сухи листа сплитам плитко гнездо. Вятърът духна и ти го последва. Защо? Ако литнеш си птица. Ако паднеш – листо. Вече знам. От тънки сухи листа не се сплита гнездо. ---------- Да те обичам не е просто призвание Родих се и дишам. А ти си ми наказание.

тъпотъжно

Умората седеше удобно на клепачите му и си клатеше краката. Беше малка умора и затова петите й не достигаха още до зениците му. Бяха й обещали, че като порасне ще може да рита очите му. Болезнена умора. Такава искаше да стане. Да може да уцели с един ритник зеницата му и да накара очната му ябълка да се разтресе като желе в черната си дупка. Само да порасне... Разклати пак левия си крак. Със засилка, назад. Ми не става. Не го докосна дори. Само му стои на клепачите. Бяха й обещали, че като стане истински голяма умора ще гледа как... Изведнъж светът се обърна с джобовете нагоре и умората се оказа без почва под краката си. Започна да пада. Все по-падаше и падаше докато накрая се размаза в беззвучно пльок върху бяла чаршафена повърност. Никой не й беше казал, че умората води до сън. А сънят затваря очите. Тя беше малка умора. На малките умори не се казва всичко.