Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2011

2 0 1 1

Иди си. Бездъхно изморена от превъртели се слънца От дни близнаци отегчена Иди си. Няма да те спра .

Тайната на целувчените ямички

Знаеш ли, че не са обикновени? Онези две малки ъгълчета, в които устните ти се събират. Докосни с върха на пръстите, за да усетиш дупчиците. Това са тайните ти складове на щастие. Когато други устни докосват твоите, целувката се стича встрани и се складира в малките дупчици. Ако целувките станат повече, те натежават. Ямичките хлътват навътре и опъват устните ти. В усмивка. Не чакай чудесата тези дни. Просто напълни целувчените ямички.

Неотворено

Устни от клепачи шепнат лепкав сън на зеници-езици затворени за вън Утрото се точи в капка тежък мед събуди ме утре днес не ми е ред

Расизмът е равенство на омразите.

Катуница не е интересно място. Катуница е обикновено място на обрулени хълмове от човешки съдби. От едната страна са недоволните от живота българи - насилени от промени, ощавени от управници. От другата страна са цинично господстващи цигани – потънали в истинско злато от фалшив алкохол. Българите завиждат на циганите, защото те не се плашат от официалната власт. Циганите завиждат на българите, защото те са официалната власт. Така живеят от години. Върху тлееща жар от завист. Тези дни в Катуница стана страшно. Нагло, показно убийство, предизвика настръхнали тълпи, подпален цигански палат, малоумно присъстващи полицаи и нелепи журналисти. Лешоядните политици не закъсняха - закрещяха от рупори и поведоха разтуптяните тълпи. Едните, срещу другите. Другите, срещу едните. Нека погледнем нещата в очите. Расизмът отдавна не е еднопосочна омраза. И за двете страни е удобно да са различни. А нещата са прости. Ако наричаме този, който прегази момчето в Катуница цигански убиец, ние му давам

Как да изберем рекламна агенция (сп.Мениджър/септември)

Има само един начин. Свиваш показалец и почукваш. Ако кънти на кухо – става. Шегувам се, ама почти. Приликата между динята и рекламната агенция е в това, че разбираш дали става чак след като я опиташ. Пич. В жаргона тази дума е като поощряващо потупване по рамото. За рекламистите, обаче, „пич” е разтърсване на цялото тяло в болезнени конвулсии за период от около три-четири седмици. Pitch е конкурс за избор на рекламна агенция. Усещането е като за екшън, но фабулата е романтично клише с елементи на драма. Сценарият се повтаря. Една компания (в ролята на Клиента) решава, че има нужда от комуникация на свой продукт (или услуга, марка) и тъй като секретарката е прекалено заета, за да измисли всичко това, решават да направят конкурс между няколко рекламни агенции. Добре. Как се търси рекламна агенция? Две кратки движения на показалеца ви делят от Гугъл, но е много рано да се чувствате късметлии. На „рекламна агенция” се обръщат всякакви породи фирми, които имат предмет на дейност Р

изгрев

търкулнати зеници над възглавница облак разбудени мигли роса върху поглед .

ЗАЩО

Сега. Никой не гледа. Обърна се рязко и с опакото на ръката обърса ленивата солена капка, събрала се в ъгълчето на окото. Почти го издаде. Той не реве. Той е голям. Знаеше го и тя, която се беше навела над главата му и се опитваше да стигне до неговото нищо, наречено мозък, крещейки в носа му. Ухаеше на праз. - Защо бе? Казваха й Сланината по очевидни причини. Работеше в дома като възпитател, но се имаше за дресьор. - Защо бе, животно такова!? Отговори ми като те питам! От толкова много тлъстини за гласът й нямаше място. Излизаше едва, стиснат и писклив. - Питам защо?! Отговори ми, бе! Защо? Не ме зяпай, маймуно! Зяпането беше неговия номер. Някои трепереха, потяха се, други се изчервяваха. Той просто зяпаше. Вторачваше кафявите си очи до дебилно кръгло, а кожата на лицето му се изпъваше критично. Кръвта видимо нахлуваше нагоре, пърлеше мъха над горните му устни, боядисваше засечената кожа на скулите му и преливаше в делтата около зениците. Само устните му ставаха все по-бл

непоръчано събуждане

по плъзнала ръка из сънища разрошени по топлите недра на устни захаросани по тях познах деня ще бъде вторник, пет минути и нула секунди .

виновен

Теб ти падна презрамката небрежната, малката. И изгубих си пръстите из косите ти, гъстите. И потънаха устните в твоите, вкусните. Ще поема вината си за спомени, белези. Но не и за презрамката, небрежната, малката. .

диви колене

Обяздил съм твоите, диви колене. Омекват ти дланите, аз – не. Препускам в теб и... Чакай, спри. Чуваш ли? Дъхът ти крещи.

си ам

непотърсени вещи от раздели и срещи на изгубено време ще даде и отнеме животът забързан от себе си бягаш за себе си вързан .

погнуса

- Абе я кажи сега... ти какво мислиш за корупцията? Въпросът ми го зашлеви униформен на магистралата. Рефлексирах веднага: - Ами според мен корупция е да платя, за да ми бъде извършена услуга. Ако аз сега, например, Ви дам... това всъщност няма да е корупция, защото Вие няма да ми извършите никаква услуга... Това е разликата между корупцията и почерпката... Бръчките му срамежливо плъзнаха под фуражката. Явно се отпусна. Върна ми документите все едно ми ги връчваше официално. - Правилно, господине, правилно. Бях взел изпита. Със 160 километра в час. Повече не говорихме. Една банкнота се плъзна между документите, веднъж навътре, веднъж навън. Неволно го докоснах по ръката. И настръхнах. По космите ми с дъх познат полази онова чувство. Погнуса. Кратък спазъм, някъде в недрата на собственото ми безсрамие. Корупцията е лепкаво докосване. Цапа и двете страни. Да се подсушим с малко цифри. „Българската коледа” събра за три месеца дарения в размер на 1.2 милиона лева. Благотворителният

Потребителска депресия /сп.Мениджър/юни

Той е малък. Толкова малък, че статистиката го разглежда просто като петънце в голяма цветна пита. Въпреки това е важен. От неговото решение зависи икономиката на цяла държава, континент и дори планета. Той е Потребителя. И напоследък хич го няма. „Криза е”. Това замести „амин” в молитвите на бизнеса в последните години. Толкова се изтърка от употреба, че отдавна изгуби смисъл. Но не и сила. Всъщност вълната на кризата се надигна достатъчно далече от нас и ни заля значително по-късно. В началото бяхме свидетели. Гледахме как се срутват банки по телевизията, четяхме за фалити на компании, зяпахме как пищят нещастници, загубили всичко. Постепенно заговорихме за това, все едно е наша реалност. Оплакахме се от недоимък преди той да се е случил, казахме „ох” преди да ни е заболяло. Потреблението започна стремглаво да пада, още преди да е започнало покачването на цените, преди да е намалял износа, преди да са стартирали фалитите и съкращенията. Причината е простичка. Потребителят има бъ

amour

Наистина е Градът на любовта. На първата, последната, платената, невинната, плътската, неверната, забранената, споделената. Любовта като пищно разпиляване на чувства и усещания. Там излишеството е превърнато в необходимост, а сетивата преяждат. Миналото ти се поднася уж невинно - като небрежно метнатото внимателно подбрано дамско шалче. Онази кула е висока 80 етажа, но е там просто заради едно изложение и всъщност местните не я обичат особено. Навън детайлите крещят. Красавици вулгарно възсядат мотопеди. Дефилират депилирани мъже. Модата е достъпна – можеш да я настъпиш на тротоара. От кога си там? Три дни? Да, време е. Париж е любовница – напуска се рано, тихо и бързо. Приготви се преди да се е събудило метрото, събери себе си и каквото си успял да спасиш от невинността си и тръгвай. Не пий вода. По небцето ти още лази спомена за онези охлюви, по бургундски. Устните ти ухаят. Целувал си вино. Готов ли си вече? Изнеси се по чорапи, на пръсти. Нека спи. Париж е любовница. Когато и д

греховно

И подгоних бесовете си, разкопчах те в сбъркан ред. На косите ти обесих се и нахълтах в теб. После зеници избухнаха, нокти жадно впиха сок. Ти болеше хубаво, аз бях грешен бог.

утро в париж

ръцете ми закусват те в голо огледало размекнат до пастет конфитюр от тяло

Утопия за продан (сп. Мениджър/май)

Сигурно е заради притеглянето. Принудени сме да пъплим по планетата, но всъщност искаме да хвърчим в облаците. Живеем в действителност, а жадуваме нереалност. За щастие сме я открили. Приемаме я ежедневно, без значение какви са възрастта ни, полът ни, социалният ни статус. При това навсякъде – на улицата, в колата, на работа, по време на хранене, дори вечер преди лягане. Масова утопия. Наричаме я реклама. През 1516 година Томас Мор пише за един съвършен остров, където всички са равни и благоденстващи. Кръщава го Утопия (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място”, т.е. „не-място“). От името прозира позицията на Мор – съвършеният свят е красива измислица, той не може да съществува. Въпреки това, доста мечтатели след него се опитват да превърнат Утопия в реалност. За добро или зло, все неуспешно. Желанието за съвършенство често води до, меко казано, крайности. Достатъчно е само да се сетим за най-мракобесната идея, хрумвала на човек досега – за чистата раса. Макар и продължила относите

Злото е мъртво. Да живее злото.

Днес беше понеделник. Хиляди американци излязоха спонтанно да пеят химн, курсът на долара тръгна нагоре, а навъсеният петрол падна от радост с почти долар. В понеделник светът полудя от щастие. Обама уби Осама. В нашата приказка на отплатата добрият премахна лошия и сега следва познатото „всички яли, пили и живяли сто години”... Добре, мъртъв е. Възпитаният християнин има заучена реплика, когато някой умре. Нека я кажем заедно. Погледни снимката вляво и повтаряй с мен: Б о г д а г о п р о с т и. Не е лесно, знам. В съзнанието ти почти неусетно препускат въпроси. Кой Бог да му прости? Защо да му прощава? Защо точно моят Бог да му прощава? Ок, няма смисъл. Нека опитаме друго. Погледни пак снимката и се опитай да си представиш този човек без брада. А сега без чалма. А сега с няколко десетки години по-млад. А сега си го представи като дете, което ти се усмихва от снимката. Дете, което е умряло днес, в понеделник. Би ли поискал прошка за него сега? Да, по-лесно е. Защото някак с

понеже

Разпъпили мигли разлистват копнежи. По нещо са мили, по нещо небрежни. Очите ти правят разнежена зима. Отново е пролет понеже те има. .

мокро

От щастие, казваш, и вярвам ти, прелива ти погледа, мигат реки. Мълчиш ме, и тихо, отнякъде, просто ме капеш с очи.

скотовъдство

Гледахте ли новините? Едно двумесечно момченце си отиде днес. Не от болест. Не при злополука. Умря от глад. На пода. Там ги правят. Пасторална идиотия. Майката е на 38 и е раждала девет. На пода. Там ги вадят. Живеят в изоставени къщи, горят каквото има дървено, оцеляват. На пода. Там ги хранят. На двумесечното се полага кашичка. От брашно. И вода. Забърква се до сгъстяване и се яде. От кашичката не се расте особено, но се оживява. Две хлапета нямат тоя късмет и си отиват преди години, от нещо. Но родителите продължават да правят нови. На пода. Днес спря да диша най-новото. Кашичката не му понесе. Или не му стигна. Бяха девет. Останаха шест и държавата реши да се включи – оцелелите са настанени в социален дом. Сега имаме шест нови изоставени деца. Изоставените деца са оцелелите деца. Създадени са там. На пода. Там е ешафода на човешкото в нас. Почивай в мир, малко човече. И ако можеш ни прости. .

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ-2/сп.Мениджър/април

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 2ра част Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му. В предния брой ви запознах с някои от най-използваните неясни фрази на рекламистите. Сега е ред на техните клиенти. Обикновено това са хората от маркетинг отделите на дадена компания. Това съвсем не е лесна професия. Отгоре имаш висш мениджмънт, който смята, че не си достатъчно хищен с рекламната си агенция. Отляво ти ръмжи настръхнал търговски отдел, който не разбира особено смисъла от съществуването ти. А отдясно, по лешоядски, те наблюдава административен или счетоводен отдел, който всеки момент те очаква да се издъниш. Както се вижда, жизнените професионални функции на маркетинг хората са доста крехки. Именно затова ако работиш с такива хора е добре да се научиш да ги разбираш правилно. Само така ще удължиш живота на съвместната ви работа. Ето някои от най-често срещаните фрази от техния жаргон, отново без претен

непубликация

Мога да ви докажа, че сте хора. Лесно е. Ще ви хвана за гърлото и ще шептя в зениците ви докато не изтръгна от там капка по капка цялото ви съжаление. После ще ви пусна. И всичко ще продължи по старому. Вие ще останете хора и ще имате своя си живот. За разлика от тези, които сте съжалили... Близо седем хиляди деца живеят без родители. Затова правим ето тази кампания. Вижте клипчето, което направихме и решете как да помогнете - като самите станете приемни родители или просто като помогнете на каузата да достигне до повече хора. Благодаря ви предварително.

обричам те

Ще те нахълтам бързо, с вик сподавен, А после ще съм бавен, бавен. Не ми прощавай. Беше тъй нарочно. В края ще е рай. И ще е край порочен.

black swan !!!

Дращи отвътре и плаши. Аз е във плен. До черно е в бяло. И плаче. За мен.

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 1ва част Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му. Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е. И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност: Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно. Да напипаш инсайта – не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му. Брифнахм

Тук. Тук. Тук. Тук.

Създаден съм тук. Вдишал съм този въздух, дали са ми родно име. Сричал съм този език, учил съм имената и на герои, и на глупци. Помнил съм делата и на загинали, и на забравени. Целувал съм знамето, шептял съм клетви. Бил съм горд. И пораснах. Оставям стъпки, зарязвам свое минало, за да заграбя ново. Редя дни и разпилявам знания. Тук. Пораснах и започнах да виждам. Да чувам. Да усещам. Истината. За Тук аз съм Турист. Дошъл съм за малко и Тук няма време. Трябва да използва бързо мен и всичко, което мога или имам. Защото съм Турист, при това загубен. Плащам здравни осигуровки, които не използвам. Плащам пенсионни осигуровки, които няма да използвам. Плащам данъци за пътища, които разбиват колата ми, за която също плащам данъци. Плащам данъци върху данъците, които плащам. Плащам глоби за нарушения, които са ми помогнали да направя. Плащам, за да не платя глоби за нарушения. Плащам, за да хванат тези, на които плащам, за да не платя глоби за нарушения. Плащам за боклуците, с които т