неделя, 19 декември 2010 г.

пристигане


Да потъвам в теб
е да пътувам в теб.
И никога никъде
да не спирам.

Моят път
си всеки път.
Ти свършваш.
А аз пристигам.

понеделник, 13 декември 2010 г.

към снега


Цветното, подредено случайно.
Мръсното, събирано бавно.
Празното, оставено трайно.
Направи го всичкото бяло.

Ти можеш.







.

сряда, 8 декември 2010 г.

предосмие


Главата не е моята. Кафето е с дъх на ескимос. Значи е утро.
Фасът е мъртъв от снощи. Правя му изкуствено дишане.
Имам някакви спомени, но не помня какви.
Сигурно е от туршията. Все пак прекара три години в кухнята.
Не съм в сесия. Тя е в цикъл. Да ти имам междуполовото равноправие.
Мечтая за пет. Един. Два. Три. Четири. Пет. Може и на цяла банкнота.
Утре ще се обадя на нашите. Не съм ги чувал от последните 100 лева.
Пак ще ми намилат. Успехът идвал с ученето.
Глупости. Апетитът идва с яденето.
Ще хапна. Солети с леко вкиснала горчица. Закуска за шампоани.
Остават ми две години до диплома, без право на обжалване.
Утрото било по-мъдро от вечерта. С Алцхаймер или Алка Зелцер?
Висш разум и висшист с разум са две различни понятия.
Телефонът ме зяпа. Кво искаш?
А, да. Било осми. Ми аре честито.
Тая бира на кой ли беше?






.

вторник, 7 декември 2010 г.

време е да повярваш

- ... и небето ще стисне устни, за да засвири с вятъра. И ще се пръснат облаците в милиони бели снежинки...
Все една и съща приказка, всяка вечер. Досада. Затвори очи, уж че спи. Но това никога не отказваше майка му.
- ...и ще станат бели - и кафявото, и сивото. Ще задимят комините, ще се заскрежат прозорците, а хората ще опират дъх в тях и ще гледат в синьото небе...
Да, идваше най-досадната част. Винаги едно и също.
- ...и над луната ще се появи шейната, водена от елени със зачервени от студа нослета...
И джуджета. И не знам си какви още небивалици... Понякога му се искаше наистина да може да заспи докато майка му шепне над главата му. Но явно беше обречен всяка нощ да чува историята до край...
- ...а в шейната, гушнат сред чували с подаръци, ще си... ти, моето момче...

Да бе, да. Тя наистина ли си вярваше?
- ...и хората ще очакват теб всяка година по това време...
Ооокей. Айде стига. Може да е малък, но не е малоумен.
- ...и така... А сега заспивай, Коледа. Трябва да спиш, за да станеш голям.






.