сряда, 8 декември 2010 г.

предосмие


Главата не е моята. Кафето е с дъх на ескимос. Значи е утро.
Фасът е мъртъв от снощи. Правя му изкуствено дишане.
Имам някакви спомени, но не помня какви.
Сигурно е от туршията. Все пак прекара три години в кухнята.
Не съм в сесия. Тя е в цикъл. Да ти имам междуполовото равноправие.
Мечтая за пет. Един. Два. Три. Четири. Пет. Може и на цяла банкнота.
Утре ще се обадя на нашите. Не съм ги чувал от последните 100 лева.
Пак ще ми намилат. Успехът идвал с ученето.
Глупости. Апетитът идва с яденето.
Ще хапна. Солети с леко вкиснала горчица. Закуска за шампоани.
Остават ми две години до диплома, без право на обжалване.
Утрото било по-мъдро от вечерта. С Алцхаймер или Алка Зелцер?
Висш разум и висшист с разум са две различни понятия.
Телефонът ме зяпа. Кво искаш?
А, да. Било осми. Ми аре честито.
Тая бира на кой ли беше?






.