вторник, 7 декември 2010 г.

време е да повярваш

- ... и небето ще стисне устни, за да засвири с вятъра. И ще се пръснат облаците в милиони бели снежинки...
Все една и съща приказка, всяка вечер. Досада. Затвори очи, уж че спи. Но това никога не отказваше майка му.
- ...и ще станат бели - и кафявото, и сивото. Ще задимят комините, ще се заскрежат прозорците, а хората ще опират дъх в тях и ще гледат в синьото небе...
Да, идваше най-досадната част. Винаги едно и също.
- ...и над луната ще се появи шейната, водена от елени със зачервени от студа нослета...
И джуджета. И не знам си какви още небивалици... Понякога му се искаше наистина да може да заспи докато майка му шепне над главата му. Но явно беше обречен всяка нощ да чува историята до край...
- ...а в шейната, гушнат сред чували с подаръци, ще си... ти, моето момче...

Да бе, да. Тя наистина ли си вярваше?
- ...и хората ще очакват теб всяка година по това време...
Ооокей. Айде стига. Може да е малък, но не е малоумен.
- ...и така... А сега заспивай, Коледа. Трябва да спиш, за да станеш голям.






.

Няма коментари: