Да, идиоти, СПИН-ът се лекува с Доместос.

В малоумието на соц-а ни навираха в избеното помещение на гимназията, за да ни прожектират дружно филмчета, свързани със сексуалното съзряване. За учителите това беше досадно задължение, но за нас, пъпчивите, беше законно порно. Нищо, че филмчетата бяха наивни – тази рисунка в онази рисунка води до болест или бебе (или и двете). Нищо възбуждащо.
Завиждам им сега на пъпчивите. Пускат телевизора и гледат тази реклама:

http://www.youtube.com/watch?v=BwZuL3gitd0

Няма да коментирам качеството на тази реклама, защото такова няма. Това е национална кампания за борба с най-опасната болест. Правена е не само с мерак, напън и мирис. Правена е с благословия и пари. Има три групи гениталии, към които искам да се обърна сега.
ДО поръчителите, авторите и изпълнителите на тази кампания:
Следващият път, когато решите да третирате младото поколение като идиоти направете телетъбис на порно филм.
Всъщност не бях откровен. Ето сега ще съм откровен:
Децата не са идиоти.
Единствените деца-идиоти могат да бъдат произведени от вас.
Затова ви моля да използвате презервативи.

.

Коментари

Gery каза…

много добре казано:) в "малкото" катализиращи думи-реда, както винаги..

30 ноември 2010 г., 21:52 ч.

Нина каза…

Всяка година все едни и същи коментари по отношение рекламите срещу СПИН. Не мисля, че е толкова лоша, а да не говорим, че все пак е насочена към определена таргет група - на тия, които едва ли много биха се зачели в образователна литература, за да разберат как да се пазят. Така че какво и е?!

1 декември 2010 г., 11:55 ч.

Bla каза…

Рекламата е шампионат по малоумие, а постът ти важи от-до.

1 декември 2010 г., 11:57 ч.

Анонимен каза…

Какво й има ли? Я си представете подобно филмче за: рак (яжте био храни и се забавлявайте!), катастрофа (слагайте колани и се забавлявайте!), инфаркт (вземайте хранителни добавки и се забавлявайте!), самоубийства (вземайте си розовото хапче и се забавлявайте!), терористични атаки (стойсте си вкъщи и се забавлявайте!).. И всичко това в стил "тоалетно пате". Не е ясно ли кое е нередно? От СПИН сигурно са починали повече хора по света, отколкото от всички тези нещастия заедно. И т'ва видео крещи "ама к'во от това? нас не ни засяга - когато се бодем, не използваме една игла... "
Убийствен текст, Бимбалов!

1 декември 2010 г., 12:14 ч.

Нина каза…

Може да се кажат още много неща, но спорът е напълно безмислен, затова по същество - кога за последно се тествахте за ХИВ?

1 декември 2010 г., 13:14 ч.

Анонимен каза…

клипът е шит! - това е ясно на всички. особено на тази, които са пряко/косвено ангажирани от/в рекламния бранш.
дали младото (а и не само) поколение българи са идиоти или не - много е спорно. има страхотни хлапета с потенциал на визионери, но има и такива, които едва ли биха разбрали което и да е послание, ако е на фон различен от чака-рака фон

1 декември 2010 г., 15:29 ч.

Анонимен каза…

"затова по същество - кога за последно се тествахте за ХИВ?"
само не разбрах кое му е съществото?! клипът не казва нищо за тестване...само за входове...за свирката не стана ясно дали само се пробва или успява да им/ни влезе и от там...
за мен това творение е доказателство, че когато човек много се напъва, най-често не насира.

1 декември 2010 г., 19:23 ч.

Анонимен каза…

http://www.dailymotion.com/video/x1o47l_aides-femme-vivez-assez-longtemps_news

за сравнение

1 декември 2010 г., 21:49 ч.

Иван (: каза…

Именно! (:

Изобщо за какъв клип става дума? Някакъв анонимен опит за анимация на adobe flash, но с резултат - power point презентация за проститутки. Изобщо как се е стигнало до излъчването му?

2 декември 2010 г., 18:30 ч.

Димитър Георгиев каза…

Зачетох се в блога и се позабавлявах, но този идиотизъм явно съм го пропуснал. Няма толкова дебилен клип...хареса ми горния лаф "power point презентация за проститутки" :D :D...И аз се чудя кога и ...защо по дяволите са излъчили нещо подобно...

11 септември 2012 г., 16:01 ч.

Неви каза…

Попаднах на този сайт, търсейки неща, свързани с тематиката и трябва да поздравя собствениците! Чудесно систематизирана информация.
Поздравления! Поздрави, Internet Magazini Team

18 октомври 2021 г., 9:09 ч.

ЦЕНАТА НА МЪЛЧАНИЕТО

Така е било писано, знаеше това. Още когато е поел първата глътка болезнен въздух, а после е минавал през юмруците на живота, когато е трупал слава, опит и пари, а всички мизерници са започнали да го уважават, когато е вървял нагоре по главите на дребните нещастници, без да се обръща дори, през цялото време тя е била негова. Когато я откри, Наталия живееше със съквартирантката си в две стаи с разхвърляни момичешки глупости, на последния етаж на стара кооперация в центъра. Работеше в туристическа агенция. Временно, според нея. Беше завършила семестриално английска филология, но не бързаше да се дипломира. Както прецени по-късно той - харесваше й да живее с мисълта, че още е малка. Той ходеше понякога да обядва, напълно сам, в едно забутано и винаги полупразно бистро - встрани от непознатите очи, които винаги го зяпаха с любопитство и завист. Един ден забеляза там Наталия. Беше си купила сандвич с пуешко, студен чай и кафе. Изследваше я тайно, през слънчевите си

Прочетете още

КОШМАР В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

- Шефе, идва утре! – изрецитира министър Ангелов в началото на онлайн срещата на кабинета и усети как челото му облива новата коса в радостна пот. Борисов се вгледа в монитора, повдигна колана до пъпа и изпъшка шумно, с дъх на обедно меню. - КОЙ идва утре бе, Ангелов? – с почти безразличен тон попита премиерът. - Не КОЙ, а КОЕ, г-н премиер. Идва ваксината! Утре! Борисов сбърчи вежди. Утре ли е сряда? Сигурно. - Дообре. Значи, искам да се ваксинират първо хората на първа линия – Севдето, НСО-то, знаеш кои са... Министър Ангелов забърса очилата си и опита да пита: - Слушам... а, такова, за лекарите да има от първите дози, понеже... Борисов го прекъсна: - Да бе, да бе. Дай им там един кашон, ще им стигне, шепа хора са... – премиерът преглътна и рязко викна – Сачева!?! Социалният министър се изпъна пред своята камера. Леко в профил, защото така се харесваше. - Сачева, дай там да раздадем малко ваксини на пенсионерите. Може би не на всички, щото няма смисъл да ги хабиме... ама примерно на д

Прочетете още

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Прочетете още

ИЗРОДИТЕЛИ

Една баба поиска дете на 62. Не внуче, не. Поиска свое дете, за пръв път в живота си. Тя е психиатър. Носи кърваво червило, има леко напрегнат поглед. И има мечта. I have a dream… Намират се лекари. Решават да запишат имената си в статистиката и осъществяват ин витро. Ин бабата. Овехтелият й организъм някак си объркано решава да забременее, но по едно време усеща, че му писва. Бабата е зле. Лекарите изваждат причинителите. Те са две, близначета. Полът няма значение. В размер 500 и 900 грама полът наистина няма значение. Нямат и имена. Бабата им вика „малкото” и „голямото”. Била щастлива. Ще се гледат взаимно. Като спре да им сменя пелените те ще почнат да сменят нейните. Лекарите отварят шампанското, а двете експериментчета започват да се бият за живот. Малкото няма шансове, обаче голямото е пич. Лекарите гордо казват – ако тва се оправи, ще е супер! Е, със сигурност няма да вижда, защото малкото кислород в организма на майката му е прецакал ретината... ама ще е живо, бе! Живо! Ар

Прочетете още

ало, tatko

Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си. - Запиши си един номер. Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах. - Обади се, важно е. И затвори. Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko... Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му. - Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време. Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития. Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko. Вече не мога да му се обадя. А така ми се иска.

Прочетете още

Революция на разума.

Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките. Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите. Тези хора не крещят, че са гладни... защото всъщност не са гладни. Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувств

Прочетете още

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

Прочетете още

онлайн лъскане/penthouse04

Повечето заблуди относно самозадоволяването отпаднаха неусетно с времето. Отдавна никой не се притеснява, че ще му изтънее члена, ще ослепее или ще му пораснат косми между пръстите. Най-възвишената лъжа от едно време идваше от етимологията на думата. Като се самозадоволяваш задоволяваш себе си, което те обрича на изолация и съответно ставаш асоциален пъпчив младеж. Всъщност и тогава никой не вярваше, че пъпките идват по тоя начин. Но това с изолацията се оказа вярно. Чекията е моноспектакъл. Обикновено затваряш очи, подвиваш неволно големите пръсти на краката и си представяш някоя близка или не чак толкова близка жена. Факт - това занимание изисква добра зрителна памет. За някои това не е проблем. Един съсед беше хванал 85 годишния си дядо да лъска над мивката в тоалетната. Удивителна памет, нали? Да си спомниш нещо от 30те години на миналия век, което да ти напълни члена с кръв - това е талант. Аз, обаче, говоря за обикновените момчета, като мен. От малки се усетихме, че по памет е

Прочетете още

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

Прочетете още

между другото

Търсене в този блог