Пропускане към основното съдържание

Да, идиоти, СПИН-ът се лекува с Доместос.





В малоумието на соц-а ни навираха в избеното помещение на гимназията, за да ни прожектират дружно филмчета, свързани със сексуалното съзряване. За учителите това беше досадно задължение, но за нас, пъпчивите, беше законно порно. Нищо, че филмчетата бяха наивни – тази рисунка в онази рисунка води до болест или бебе (или и двете). Нищо възбуждащо.
Завиждам им сега на пъпчивите. Пускат телевизора и гледат тази реклама:

http://www.youtube.com/watch?v=BwZuL3gitd0


Няма да коментирам качеството на тази реклама, защото такова няма. Това е национална кампания за борба с най-опасната болест. Правена е не само с мерак, напън и мирис. Правена е с благословия и пари. Има три групи гениталии, към които искам да се обърна сега.
ДО поръчителите, авторите и изпълнителите на тази кампания:
Следващият път, когато решите да третирате младото поколение като идиоти направете телетъбис на порно филм.
Всъщност не бях откровен. Ето сега ще съм откровен:
Децата не са идиоти.
Единствените деца-идиоти могат да бъдат произведени от вас.
Затова ви моля да използвате презервативи.




.

Коментари

Gery каза…
много добре казано:) в "малкото" катализиращи думи-реда, както винаги..
Нина каза…
Всяка година все едни и същи коментари по отношение рекламите срещу СПИН. Не мисля, че е толкова лоша, а да не говорим, че все пак е насочена към определена таргет група - на тия, които едва ли много биха се зачели в образователна литература, за да разберат как да се пазят. Така че какво и е?!
Bla каза…
Рекламата е шампионат по малоумие, а постът ти важи от-до.
Анонимен каза…
Какво й има ли? Я си представете подобно филмче за: рак (яжте био храни и се забавлявайте!), катастрофа (слагайте колани и се забавлявайте!), инфаркт (вземайте хранителни добавки и се забавлявайте!), самоубийства (вземайте си розовото хапче и се забавлявайте!), терористични атаки (стойсте си вкъщи и се забавлявайте!).. И всичко това в стил "тоалетно пате". Не е ясно ли кое е нередно? От СПИН сигурно са починали повече хора по света, отколкото от всички тези нещастия заедно. И т'ва видео крещи "ама к'во от това? нас не ни засяга - когато се бодем, не използваме една игла... "
Убийствен текст, Бимбалов!
Нина каза…
Може да се кажат още много неща, но спорът е напълно безмислен, затова по същество - кога за последно се тествахте за ХИВ?
Анонимен каза…
клипът е шит! - това е ясно на всички. особено на тази, които са пряко/косвено ангажирани от/в рекламния бранш.
дали младото (а и не само) поколение българи са идиоти или не - много е спорно. има страхотни хлапета с потенциал на визионери, но има и такива, които едва ли биха разбрали което и да е послание, ако е на фон различен от чака-рака фон
Анонимен каза…
"затова по същество - кога за последно се тествахте за ХИВ?"
само не разбрах кое му е съществото?! клипът не казва нищо за тестване...само за входове...за свирката не стана ясно дали само се пробва или успява да им/ни влезе и от там...
за мен това творение е доказателство, че когато човек много се напъва, най-често не насира.
Анонимен каза…
http://www.dailymotion.com/video/x1o47l_aides-femme-vivez-assez-longtemps_news

за сравнение
Иван (: каза…
Именно! (:

Изобщо за какъв клип става дума? Някакъв анонимен опит за анимация на adobe flash, но с резултат - power point презентация за проститутки. Изобщо как се е стигнало до излъчването му?
Зачетох се в блога и се позабавлявах, но този идиотизъм явно съм го пропуснал. Няма толкова дебилен клип...хареса ми горния лаф "power point презентация за проститутки" :D :D...И аз се чудя кога и ...защо по дяволите са излъчили нещо подобно...
Неви каза…
Попаднах на този сайт, търсейки неща, свързани с тематиката и трябва да поздравя собствениците! Чудесно систематизирана информация.
Поздравления! Поздрави, Internet Magazini Team

Популярни публикации от този блог

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)

Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор. Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав. Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът с

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

5 (пет)

Портфейлът беше до носните й кърпички. Знаеше си. Все там се напъхва, използвайки суматохата в дамската й чанта. Отвори го. Кожено празно пространство, в което се мъдреше една самотна банкнота. Последните й пет лева. Финалната банкнота от пикливите й спестявания, готова да си отиде срещу пакет цигари, които тя желаеше до лудост. Пресегна се и с леко трепереща ръка подаде банкнотата на магазинерката. Още съвсем малко и щеше да пуши... Магазинерката пое банкнотата и я огледа. Дали ще почнат скоро и петолевки да правят измамниците? Сигурно, то само това остана... Кво искаше тая? А, да, цигари. Оф, верно си е време за фас. Само да приключи с клиентите, че се образува и опашка. Я, на тоя съсед как добре му стои риза... Кво да бъде? От това ли? Ето. Ресто пет и двайсет... Пет... и десет... и двайсет... Мъжът пъхна петолевката в джоба на ризата си, усмихна се на магазинерката и излезе навън. Потърси дистанционното в джоба на панталоните и изключи алармата на колата. Запали и тръгна. Шофир

В ИМЕТО НА МАРКАТА

Да измислиш име на нещо понякога е дори по-трудна работа от това да го създадеш. Моята майка притежаваше чудесното нетипично име Гроздана, цял живот го недолюбваше и се подвизаваше под името Грета, но в същото време беше изключително благодарна на родителите си, че не са я кръстили съвсем точно на баба й… Как се е казвала баба й? Ще ви кажа по-късно. Да се върнем на това как се дава име. Сблъсках се с тази трудност на невръстна възраст, когато получих правото да притежавам папагал.   По някаква случайност по същото време сестра ми беше луднала по Бийтълс и аз реших, че моят нов късоопашат приятел в клетка трябва да се казва Пол. Не че пееше като него. Напротив, почти не издаваше звук. Просто беше разсеян, жълт, леко пухкав и някак миловиден. Пол, отвсякъде. По същото време обществото, в което растях, кръщаваше нещата по сложен, труден за произнасяне и абсурден за запомняне начин. Следвайки съветския пример, предприятията в родината ни гордо носеха гръмки имена, сглобен

боза

Ако я погълнеш наведнъж, резливо в теб ще се излее. Ти пиеш цъфналата ръж, а Бърнс само си пее. НОВО.НОВО.НОВО.НОВО.НОВО.НОВО.НОВО. нецензурна версия (с помощта на Мила, Стела и Елена): Ако си отпред порастнала в цъфналата ръж. Ръжта е явно вкиснала докато си търсиш мъж. извинете. .

по Целзий

Въздухът спря, напукан и твърд. Птици скърцат през него. В далечината - стадо камбани препускат на място.  Събота, по Целзий.

МЪМРЕЦИ

Погледнато от планината, малкото селце приличаше на разпилян ситен пъзел. Отблизо се виждаше, че никой вече не иска да го подрежда. Напуснати къщички с разчоплени мазилки и отдавна изстинали комини. Дворчета, превзети от цъфнали магарешки тръни и диви, бодливи малини. Малката джамия все така гледаше към небето, но то от безбожно дълго време не беше чувало мюезин. В селцето бяха останали двайсетина старци, които се събуждаха преди слънцето и заспиваха заедно с него. Преди брояха делниците в очакване на почивните дни, когато по прашните улици идваха автомобили за доставка на внуци. Но и това приключи. Малко по малко забързаният модерен живот дръпна щепсела на семейните традиции и остави старците в селцето да си гаснат кротко, сами.   Сред няколко призрачни къщи, точно до разпадащата се сграда на началното училище и над рекичката, идваща от планината, бяха спретнатият двор и малката къщичка на Фатме. Дребната старица помнеше, че преди няколко години й оставаха две-три до 90. Живееше в