вторник, 17 август 2010 г.

скендъл


Влязох и му се разкрещях от вратата.
- Слушай какво, нещастник! Няма да позволя на един глупак да се бърка в живота ми! Ясно ли е?
Редях в кресчендо, а онзи ме гледаше безмълвно, само отваряше уста, без да успее да се обади. Лицето му почервеня от напъване, а в очите заприлича на пекинез. Полудях!
- Какво ме зяпаш все едно не си ме виждал?
Онзи понечи да ми отговори, но само изду бузи, а веждите му се събраха в основата на носа. Точно както правя аз, когато… Басси, тоя почна и да ме имитира.
- Ще ти кажа само едно, малоумник! – събрах дъх в пяната и продължих – Откакто те познавам ми лазиш по нервите! Баста! Повече няма да търпя тъпоглавото ти присъствие.
Свих юмрук. Замахнах към него.
И счупих огледалото.

1 коментар:

Точка каза...

Затова не заставам пред моето огледало, дори го заобикалям умишлено. :)

П.П. Много уютно е станало тук с леките промени. :)