между другото

Влязох и му се разкрещях от вратата. - Слушай какво, нещастник! Няма да позволя на един глупак да се бърка в живота ми! Ясно ли е? Редях в кресчендо, а онзи ме гледаше безмълвно, само отваряше уста, без да успее да се обади. Лицето му почервеня от напъване, а в очите заприлича на пекинез. Полудях! - Какво ме зяпаш все едно не си ме виждал? Онзи понечи да ми отговори, но само изду бузи, а веждите му се събраха в основата на носа. Точно както правя аз, когато… Басси, тоя почна и да ме имитира. - Ще ти кажа само едно, малоумник! – събрах дъх в пяната и продължих – Откакто те познавам ми лазиш по нервите! Баста! Повече няма да търпя тъпоглавото ти присъствие. Свих юмрук. Замахнах към него. И счупих огледалото.

Голямото жълто паркира на заден. Въздухът въздъхна - ще диша. Отгоре се изсипа тъмно в три цвята, те се сляха и всичко стана едно. Небеземя. Попий я с очи. Сънува ти се, нали? Тъмнината е лепило за клепачи.

изпивай ме бавно изпивай ме дълго изпивай ме жадно и свърши ме до дъно

Портфейлът беше до носните й кърпички. Знаеше си. Все там се напъхва, използвайки суматохата в дамската й чанта. Отвори го. Кожено празно пространство, в което се мъдреше една самотна банкнота. Последните й пет лева. Финалната банкнота от пикливите й спестявания, готова да си отиде срещу пакет цигари, които тя желаеше до лудост. Пресегна се и с леко трепереща ръка подаде банкнотата на магазинерката. Още съвсем малко и щеше да пуши... Магазинерката пое банкнотата и я огледа. Дали ще почнат скоро и петолевки да правят измамниците? Сигурно, то само това остана... Кво искаше тая? А, да, цигари. Оф, верно си е време за фас. Само да приключи с клиентите, че се образува и опашка. Я, на тоя съсед как добре му стои риза... Кво да бъде? От това ли? Ето. Ресто пет и двайсет... Пет... и десет... и двайсет... Мъжът пъхна петолевката в джоба на ризата си, усмихна се на магазинерката и излезе навън. Потърси дистанционното в джоба на панталоните и изключи алармата на колата. Запали и тръгна. Шофир

Облаци в болка. Въздух без дъх. Небето стене. Дъжд се ражда.

Разгонени мисли. Страдат, сами са. Не мисли. Погали ги. Мислите диви мъркат красиво. .

Лятото й се намръщи. Облече къса рокличка и навън стана ветровито. От студа спечелиха зяпачите - настръхналите й зърна се опитаха да продупчат черното боди. Обикновено би усетила. Но не и днес. Лакомите погледи непохватно плъзнаха по глезените й, точно над черните токчета и задъхано се закатериха по бедрата й. Два вестника от кафенето вляво й се поклониха. Наместиха се очила. Дори се чу едно звучно преглъщане, последвано от бързо дръпване на цигара. Обикновено би забавила нарочно крачка. Но не и днес. Тротоарът бе свободен за нея. Само веднъж се размина с някаква двойка. Мъжът за секунда притвори очи и се гмурна в парфюма й, а после припряно се върна в ритъма на половинката си. Обикновено би се усмихнала. Но не и днес. Усмихна й се само един просяк. Без зъби. Не се срамуваше да я зяпа. Беше оставил всички човешки задръжки прекалено отдавна. Гледаше я с празното любопитство на изпита от обяд бутилка. Обикновено би отвърнала поглед. Но не и днес. Днес се спря пред просяка. Искаше да

90те години дойдоха с болезнения писък на новородено. След почти половин век вяра в някакво светло бъдеще изведнъж осъзнахме, че има и настояще. И то беше доста истерично. Откривахме всичко, едно през друго, опитвахме като невидели от забранените до скоро плодове. Например отворените граници. Българинът изведнъж получи правото да пътува свободно. Малоумно по нашенски, в допълнение българинът получи и правото да притежава до 30 долара годишно, закупени от банката. Но въпреки това тръгнахме навън. Основни потърпевши бяха главно съседните държави, особено Турция и Югославия. Обикновено се отиваше за ден-два, но се пътуваше с ужасно много багаж. Огромни куфари, сакове, бохчи. Изненадата беше, че на връщане багажът е наполовина. Мистерия? Не съвсем. Просто бяхме открил хитър начин да умножим 30те долара, поверени ни от държавата. На практика в Истанбул можеш да купиш и продадеш всичко. Затова и експериментите не спираха. Тенекиите овче сирене бях хит в началото, но митничарите бързо се ус