сряда, 28 юли 2010 г.

Игра за двама


Маслинени кръгчета, притворени до огън. Какво ли означаваше този поглед?
- Няма значение.
Това беше първото, което му каза. Минута преди да метне непокорната си грива встрани и вятърът от нея да парфюмира стаята. На интересна ли се правеше?
Добре де, беше му интересна. Затова я беше попитал с какво се занимава. Дълбоко в него любопитството се бореше с желанието да я вижда потопена в неизвестност. Или просто искаше да я види потопена в каквото и да е, стига да е по коса, токчета и нокти.
- А ти?
Май го попита нещо. А, да. Върната топка.
- Аз ли? Ами работя върху себе си.
Опит да е интересен. Нелепо. Сега му оставаше да преброи до три преди да проследи как впитият гръб на блузката й се отдалечава в посока „някой друг, който умее да води разговори”. Едно. Две. Три.
- Тоест си доставяш удоволствие?
Още беше тук. Между пръстите й бе поникнала цигара. Явно мислеше да остане за малко. Подаде й огънче и се възползва:
- Да, стига да не опитвам с дясната. Левичар съм.
Дали се усмихна? Или просто издишаше дима настрани, за да не го издухва в него... Би се приело като покана. Секунда мълчание. Тя го фиксира с маслинените кръгчета и някак равнодушно излепи:
- Значи в момента съм ти откъм неопитната дясна страна?
Кожата му настръхна като провесена навън мокра хартия. Разговорът започна да опира притеснително в слабините му и трябваше да си събере гласа обратно:
- Така е, но днес ми се експериментира.
Цигарата й изсъска и се сгърчи, притисната в пепелника. Без да вдига поглед, тя даде на белите си зъби си дъвка, а езикът й сочно се включи в следващата реплика:
- Някои експерименти са опасни.
Той не успя да отвърне веднага. Ръката му съвсем неволно бе докоснала нейната, но тръпките преминаха по гърба и спряха в корените на косата му.
- Това заплаха ли е?
Тя се наведе към ухото му и пусна там думи от хапещ въздух:
- Не. Това е обещание.
После стана бързо. Ръцете му нахълтаха в косата й.
И после устни. И пръсти. Устни. И пръсти.
Половин час по-късно лежаха слепени сред легло от разхвърляни дрехи. Той си събираше дъха от пода със затворени очи. По памет. А нейното тяло пулсираше, изтласквайки събрани капки. От него.
После помълчаха. Трябваше им време, за да превключат. Игрите им бяха увлекателни и се вживяваха в ролите. Всеки път.
Тя се съвзе първа:
- Заключи ли, мили?
- Да. И навих будилника, пак за осем. Лека нощ, мила.
Целувка. Затворени очи. Усмивка.
Да, ще бъде лека.





.

1 коментар:

traiana каза...

Страхотно. Поздравления!