понеделник, 12 юли 2010 г.

до последна капка

Мила дъще,

Щом четеш това значи съм напуснала този свят и съм се пренесла в земите на дедите ни. Това ще се случи и с теб, но след много време. След цели две-три седмици. Затова реших да ти помогна с някои практични съвети, за да не губиш време в опознаването на света.
И така. Да започнем от вятъра. Той е просто въздух, тръгнал в насрещното. Но е гаден. Блъска се в теб нарочно. Не му обръщай внимание. Той си се размотава безцелно, а ти си тръгнала на вечеря. Мисли само за нея.
Избирай оживени места за хранене. Там има по-голямо разнообразие. Освен това всички за заети с разговори помежду си и няма да ти обръщат толкова внимание.
Избирай внимателно храната. Не се хвърляй на първото парче месо, което ти поднесат.
Колкото и да ти пробутват голи бутове, мръвката откъм врата е най-вкусна. Понякога се опитват да я скрият с висока яка или, колко наивно, тънък шал. Не се отказвай. Насочи се внимателно, избери необходимата пролука и действай.
Никога не привличай внимание по време на вечеря. Възпитала съм те да се храниш културно, без да мляскаш и сумтиш. Колкото по-тихо ядеш, толкова по-голям е шанса да се нахраниш. И да останеш жива.
Приеми факта бързо, мила дъще. Храненето е опасно за живота. Бъди винаги нащрек и в готовност да напуснеш ако те забележат. Един шамар те дели от петното кръв.
Накрая най-важният съвет, дъще моя. Запомни го.
Райд е ад.

Винаги твоя,

Мама.






.

2 коментара:

Анонимен каза...

"Мила майко,
Забрави да ме научиш да летя. Сега не взимам завоите достатъчно бързо"
:)

Анонимен каза...

Ако ме ударят по едната буза, трябва ли да обърна и другата или вече ще бъде късно и няма да има значение?