Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юли, 2010

Игра за двама

Маслинени кръгчета, притворени до огън. Какво ли означаваше този поглед? - Няма значение. Това беше първото, което му каза. Минута преди да метне непокорната си грива встрани и вятърът от нея да парфюмира стаята. На интересна ли се правеше? Добре де, беше му интересна. Затова я беше попитал с какво се занимава. Дълбоко в него любопитството се бореше с желанието да я вижда потопена в неизвестност. Или просто искаше да я види потопена в каквото и да е, стига да е по коса, токчета и нокти. - А ти? Май го попита нещо. А, да. Върната топка. - Аз ли? Ами работя върху себе си. Опит да е интересен. Нелепо. Сега му оставаше да преброи до три преди да проследи как впитият гръб на блузката й се отдалечава в посока „някой друг, който умее да води разговори”. Едно. Две. Три. - Тоест си доставяш удоволствие? Още беше тук. Между пръстите й бе поникнала цигара. Явно мислеше да остане за малко. Подаде й огънче и се възползва: - Да, стига да не опитвам с дясната. Левичар съм. Дали се усмихна? Или

приморие

Счупени черупки от мидени милувки. Чайки гълтат крясък. Морето жадно е. За пясък. .

череши до пръсване

Дъждът бързаше да слезе от небето, зарязал облаците на вятъра. Мокро бе всичко. Камъните, листата, тревата. И тя. Стоеше облегната на дърво с уморени от плод клони. Червени до пръсване. Пожелани с очи, но недокоснати с пръсти, нито видели устни. Череши. Погледна го. Беше на метри от нея и буташе косачка напук на мокрия вятър. Дъждът влизаше в бензина и правеше балончета, а косачката подскачаше в задавен ритъм под ръцете му. Мокри и уморени. Като клоните на черешата. Спря се. Вдигна глава и проправи поглед през капките. Тялото й бе попило дрехите, размекнати от горещия дъжд. Пусна газта, а косачката изхърка сподавено и го освободи. За нея. Под клоните също валеше, но задъхано. Той влезе в шатрата от спуснати клони, а тя и дървото стояха на място. И чакаха. Първо се спуснаха дланите му, изтръпнали от нервната косачка. Потърсиха трепета на кръста й. Ритмично. После се облегна в нея. И потъна. Устните се намериха налучкано. Вдишай. Не дишай. Сърце. С ръце. Дъждът съскащо изсъхна над нас

наглътки

Неочаквано щастие, поникнало в гърлото. Засяда на дъното на парче суха душа. Полей го с очи. Животът е жажда. За сълзи. .

тераса по нощница

Луна развлечена. Пеперуди препечени. Далечни коли хъркат снощен бензин. Тихо за другите. Пръсти по буквите. Маса поскърцва от написан език. Тя е цигарена. В очите й канен съм. Нощ се преструва на миг. .

докосване

Прогледнали слепоочия туптящи до зрящо взират се в пръстите нощем. Настръхнали връхчета пипащи пърхащо. от лошите мисли ме пощят. .

до последна капка

Мила дъще, Щом четеш това значи съм напуснала този свят и съм се пренесла в земите на дедите ни. Това ще се случи и с теб, но след много време. След цели две-три седмици. Затова реших да ти помогна с някои практични съвети, за да не губиш време в опознаването на света. И така. Да започнем от вятъра. Той е просто въздух, тръгнал в насрещното. Но е гаден. Блъска се в теб нарочно. Не му обръщай внимание. Той си се размотава безцелно, а ти си тръгнала на вечеря. Мисли само за нея. Избирай оживени места за хранене. Там има по-голямо разнообразие. Освен това всички за заети с разговори помежду си и няма да ти обръщат толкова внимание. Избирай внимателно храната. Не се хвърляй на първото парче месо, което ти поднесат. Колкото и да ти пробутват голи бутове, мръвката откъм врата е най-вкусна. Понякога се опитват да я скрият с висока яка или, колко наивно, тънък шал. Не се отказвай. Насочи се внимателно, избери необходимата пролука и действай. Никога не привличай внимание по време на вечер

трала лала

Ала бала ми е нещо, чувствам леко куку руку. Във главата трала лала и горещи туту руту. На какво ли ти приличам, писнал щръкнал вувузел. Ясно е, че съм зависим. Силна доза теб съм взел. .

2:06

Ще бъде два часа и шест минути. Вятър гълта топлината. Заспиват си нормално лудите. А ние светим й на тъмнината. .

подноктие

Изсъхнали спомени ръчно отронени. Нищо оставено отминало щавено. Спомени няма. Само десет верни неотминало черни. Нокти. .

"My police" (English version)

Окрилен от новия химн на МВР, си позволих да преведа текста на английски. Може да е министерство на вътрешни работи, но и чужденците в родината ни имат право да разберат какво е казал Евтим Евтимов и какво е изпял Веселин Маринов за биещото сърце на държавата. И така, първо оригиналният текст на Евтим Евтимов: Ако някой някъде предава своето отечество и слава, ако клетвата за дълг прегази моята полиция ме пази. А ето и моя превод: If someone somewhere transmits his fatherhood and glory if curse for duty overrides my police not come in me. Моля ви, подкрепете моя превод. Нека целият свят научи за това, което усещаме... докато полицията ни обича. .

американска мечта

Съседката му викаше Грегъри. При това с уста, пълна с усмивка. - How are you, Gregory? Малоумна американска любезност. Той ги съжаляваше. US възпитанието сигурно е болезнено. Отварят ти черепа, вадят каквото намерят там и ти поставят грижливо сгънато нищо. Иначе се казваше Григор. В Добрич си му викаха Гриша, но в Ню Джърси това би звучало доста руско, което си е опасно. Особено с оглед на това, с което бе започнал да се занимава. - It's about time you bought a new car, Gregory! Усмихна й се широко и помаха с ръка за довиждане. Майната й. Олющеният му микробус може и да изглеждаше неин набор, но водеше доста по-смислен живот. Беше стар Форд, в някога бял цвят и с два доста грозни надписа откъм вратите – LUIGI PIZZA. Отгоре на всичко някой се беше опитал да изрисува по ламарината от едната страна голяма пица, но се беше получило нещо средно между зъбчат механизъм и повърнат обяд. Американско изкуство от 20ти век. Закупи го преди два месеца за кръглата сума от 100 долара, като в це

морнинг джулай

Шурти вода. Съседка мие. Кола куца. Двигател вие. Ало. Ало. Телефон в ухо. Трамвай. Скръц. Колело. Токчета тропат. Ти-ви битиви-ра. Куче. Бау. Птичка пикира. Морнинг джулай. Ай. Ай. Ай.