Маслинени кръгчета, притворени до огън. Какво ли означаваше този поглед? - Няма значение. Това беше първото, което му каза. Минута преди да метне непокорната си грива встрани и вятърът от нея да парфюмира стаята. На интересна ли се правеше? Добре де, беше му интересна. Затова я беше попитал с какво се занимава. Дълбоко в него любопитството се бореше с желанието да я вижда потопена в неизвестност. Или просто искаше да я види потопена в каквото и да е, стига да е по коса, токчета и нокти. - А ти? Май го попита нещо. А, да. Върната топка. - Аз ли? Ами работя върху себе си. Опит да е интересен. Нелепо. Сега му оставаше да преброи до три преди да проследи как впитият гръб на блузката й се отдалечава в посока „някой друг, който умее да води разговори”. Едно. Две. Три. - Тоест си доставяш удоволствие? Още беше тук. Между пръстите й бе поникнала цигара. Явно мислеше да остане за малко. Подаде й огънче и се възползва: - Да, стига да не опитвам с дясната. Левичар съм. Дали се усмихна? Или