Пропускане към основното съдържание

онлайн лъскане/penthouse04

Повечето заблуди относно самозадоволяването отпаднаха неусетно с времето. Отдавна никой не се притеснява, че ще му изтънее члена, ще ослепее или ще му пораснат косми между пръстите. Най-възвишената лъжа от едно време идваше от етимологията на думата. Като се самозадоволяваш задоволяваш себе си, което те обрича на изолация и съответно ставаш асоциален пъпчив младеж. Всъщност и тогава никой не вярваше, че пъпките идват по тоя начин. Но това с изолацията се оказа вярно.
Чекията е моноспектакъл. Обикновено затваряш очи, подвиваш неволно големите пръсти на краката и си представяш някоя близка или не чак толкова близка жена. Факт - това занимание изисква добра зрителна памет. За някои това не е проблем. Един съсед беше хванал 85 годишния си дядо да лъска над мивката в тоалетната. Удивителна памет, нали? Да си спомниш нещо от 30те години на миналия век, което да ти напълни члена с кръв - това е талант. Аз, обаче, говоря за обикновените момчета, като мен.
От малки се усетихме, че по памет е трудно. И така открихме виртуалната чекия.
Естествено, през 80те години на 20ти век виртуалният секс беше едно изпълнено с трудности изживяване. Моят първи спомен е от едно списание, което родителите ми бяха домъкнали от чужбина. Мислеха, че са го скрили прилично, но аз неприлично бързо го открих. Последваха едни прекрасни следобеди в банята, когато установих, че списанието ти дава уникалната възможност да сменяш партньорката през едно прелистване на страницата. Което е тотален плюс и за списанието в ръцете ти, пич, но не отгръщай толкова бързо нататък, има време и за това.
Да се върнем на лъскането. Ако нямахме списание, ставаше по-трудно. Имах един съученик, който се беше изхитрил. Стоеше на прозореца у тях, с готов в ръката член и зяпаше отгоре случайните минувачки. Слаб момент в тази техника беше търпението, необходимо за процедурата. Все пак трябва да изчакаш подходящи случайни минувачки, с които да осъществиш така бленувания виртуален секс. Далеч по-лесно беше да отидеш на кино, особено на някой сръбски филм, да седнеш по възможност сам на реда и да чакаш главната героиня да покаже ъгълче от необръснатия си хълм, за да изригнеш в нищо неподозиращия чорап, в който си наврял члена си. Звучи като американски пай по нашенски, но и тук има проблем.... В киното няма превъртане назад, пичове, просто няма... Трябва да си бърз, съобразителен, да разбираш поне малко от кинематография, фабула и други не толкова възбуждащи неща, за да уцелиш точния момент, в който главната героиня неволно ще покаже част от пубиса си. Ако пропуснеш – лъскаш по памет, което вече не е виртуален секс ами обикновена чекия.
С подобни трудности се сблъсквахме и при виртуалния секс с телевизор. Един приятел ми беше разказал своя показателна случка от казармата. Стоят трима зайци пред шкафчетата и организирано лъскат докато на телевизора отгоре върви Златният орфей. Обаче и там трудности... Пеят дует Ритон. Дават Катето с големите очи и трите войничета с „Ооох, мръсницооо” бясно действат. В тоя миг камерата показва Здравко! О, ужас! „Изчезвай бе, педал!”
Да свършиш виртуално по време на Златния Орфей явно е трудна работа. Друго си е сега - пускаш Планета и... пей сърце....
Но да се върнем на виртуалния секс. В началото на 90те стана малко по-лесно. Появи се видеото. Онзи мой приятел можеше спокойно да си запише дует Ритон и да превърта Здравко. Някои предпочитаха вносното и галеха животното в унес на песните на Лепа Брена, с изключен звук, щото кво да й слушаш... Тогава се появи и порното на видеокасети. Рай за изтръпналия от мъка младеж. Избираш си сцена и превърташ напред, назад, пауза, напред, назад, пауза. Жив секс, казвам ви. Поне така си мислехме. Всъщност разбрахме точно какво е това чак когато се появи Интернет. Интернет се оказа меката на Онан. Единственият номер беше да усвоиш техниката с лявата ръка, щото дясната е заета от мишка. Интернет се оказа всесилна машина за чекии. С едно кликване откриваш снимки на всички порно звезди, които никога няма да притежаваш. Джена? Можеее... уха... аре стига, дай Кристел... оха... Тройка? Мооже. Джена – page up – Кристел – page down – Джена – page up – Кристел - page down... Купон, казвам ви. После открихме безплатното видео онлайн. Верно - кратки филмчета, кофти качество... Но пък такъв избор... Big boobs, office slut, MILF... Ако не разбираш тия термини първо затвори това списание, после ципа си и иди да си купиш Космополитан, пич. Ние продължаваме по темата.
Благодарение на Интернет известните жени ти пускат по-лесно от грозна съученичка на абитурентски бал. При това за пет минути можеш да прекараш Деми Мур, Николета Лозанова, Адриана Лима, Андреа и оная дето не й помниш името, ама е много яка. Но чудесата на Интернет не приключват с известните. Виртуалното пространство се изпълни с реални герои. Facebook ! Иха! Хиляди напълно обикновени юзърки, които съвсем доброволно поставят свои снимки пред очите ти. Фейсбук роди онлайн лъскане от ново поколение. Първата основна разлика е, че при този вид лъскане може да се запознаеш с обекта. За целта отправяш покана за приятелство. Имаш големи шансове да бъдеш приет, ако имате т.нар. общи приятели, което в оплетената социална мрежа става все по-лесно. След като получиш одобрение вече имаш пълен достъп до албумите на юзърката. Отворени са вратите на рая, човече! Обикновено юзърката поставя такива снимки, на които е облечена, позирайки до разни природни, исторически или приятелски забележителности. Чакай, не бързай, не мъчи звяра. Ще дойдат и онези, толкова бленувани снимки от морето... Тук вече е истината. Юзърката позира със сухи бански, с мокри бански, с полусвалени бански. На петата снимка очите ти вече са достатъчно премрежени и изобщо не виждаш банските... Албумът свърши. Ти също.
Сега можеш да запалиш цигара и перверзно да добавиш в своя статус „пуши, защото прави секс”. Хем се изтъкваш, хем си представяш как твоята нищо неподозираща партньорка прочита това. Някак си става споделена чекията...
А вие, мили дами, ако чак сега осъзнавате, че някои от вашите онлайн приятели галят животното си на ваши снимки... face it - it’s facebook.






публикувано в PENTHOUSE/04брой/юни
илюстрация за блога - Ана Младенова

.

Коментари

Азария каза…
Хахаха, това с чорапа и киното не го знаех като практика xD Много забавно, браво :)
أمل каза…
уникално :))
изглежда лъскането е второто жизненоважно действие при някои мъже - след дишането
Devil каза…
Дишането не е важно... Без лъскане обаче не може!

Популярни публикации от този блог

КОШМАР В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

- Шефе, идва утре! – изрецитира министър Ангелов в началото на онлайн срещата на кабинета и усети как челото му облива новата коса в радостна пот. Борисов се вгледа в монитора, повдигна колана до пъпа и изпъшка шумно, с дъх на обедно меню. - КОЙ идва утре бе, Ангелов? – с почти безразличен тон попита премиерът. - Не КОЙ, а КОЕ, г-н премиер. Идва ваксината! Утре! Борисов сбърчи вежди. Утре ли е сряда? Сигурно. - Дообре. Значи, искам да се ваксинират първо хората на първа линия – Севдето, НСО-то, знаеш кои са... Министър Ангелов забърса очилата си и опита да пита: - Слушам... а, такова, за лекарите да има от първите дози, понеже... Борисов го прекъсна: - Да бе, да бе. Дай им там един кашон, ще им стигне, шепа хора са... – премиерът преглътна и рязко викна – Сачева!?! Социалният министър се изпъна пред своята камера. Леко в профил, защото така се харесваше. - Сачева, дай там да раздадем малко ваксини на пенсионерите. Може би не на всички, щото няма смисъл да ги хабиме... ама примерно на д

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

Не се отказвайте от идеи, които клиентът не очаква.

 За пръв път публикувам в блога си разговор. Сигурно защото срещу мен беше Елица Николова, в интервю за любимото списание Мениджър. И защото нещата, за които си говорим, са важни. Поне за мен и хората около мен.  Приятно четене.   НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ ИДЕИ, КОИТО КЛИЕНТЪТ НЕ ОЧАКВА. Желязната логика в света на бизнеса често изглежда несъвместима с разбиващия сърцето език на рекламата. Но от изначално напрегнатите отношения между клиент и криейтив зависи не само как един бранд ще се появи пред света. От тях зависят развитието и смисълът на двете индустрии. Разговаряме с Радослав Бимбалов, един от собствениците на The Smarts, за отношенията между бизнеса и творческите агенции - не просто защото е убеден, че веднъж в историята си трябва да решиш да се откажеш от свой голям клиент. А защото това е важно за пътя на идеите В интернет е пълно със статии от рода на "5 тайни за щастлива връзка между клиент и агенция". Отвори която и да е, за да видиш, че зву

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Революция на разума.

Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките. Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите. Тези хора не крещят, че са гладни... защото   всъщност не са гладни.   Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувств

Тук. Тук. Тук. Тук.

Създаден съм тук. Вдишал съм този въздух, дали са ми родно име. Сричал съм този език, учил съм имената и на герои, и на глупци. Помнил съм делата и на загинали, и на забравени. Целувал съм знамето, шептял съм клетви. Бил съм горд. И пораснах. Оставям стъпки, зарязвам свое минало, за да заграбя ново. Редя дни и разпилявам знания. Тук. Пораснах и започнах да виждам. Да чувам. Да усещам. Истината. За Тук аз съм Турист. Дошъл съм за малко и Тук няма време. Трябва да използва бързо мен и всичко, което мога или имам. Защото съм Турист, при това загубен. Плащам здравни осигуровки, които не използвам. Плащам пенсионни осигуровки, които няма да използвам. Плащам данъци за пътища, които разбиват колата ми, за която също плащам данъци. Плащам данъци върху данъците, които плащам. Плащам глоби за нарушения, които са ми помогнали да направя. Плащам, за да не платя глоби за нарушения. Плащам, за да хванат тези, на които плащам, за да не платя глоби за нарушения. Плащам за боклуците, с които т

МАЛКИЯТ ЧОВЕК

Срещнах го за пръв път преди 22 години. Попаднах като гост на второто издание на неговото шоу „Как ще ги стигнем…“ Вечерно шоу във формат, който в наши дни мислим, че е създаден от един друг гологлав и по-голям (но само на размери) водещ… Тогава не успях да усетя кой е онзи човек, чиито кино реплики повтарях от дете - между нас имаше цял телевизионен ефир. За щастие година по-късно отново попаднах на него - в единствения тих ъгъл на една пълна с шум маса. Говорихме си. И пихме. И си говорихме. Разказваше какво ли не. За издъхващото ни кино, за кухата ни политика, за Канада на майната си, за българите там, за българите тук. Говореше тихо, но ясно, без излишни думи, без игриви интонации и драматични паузи. Сякаш не държеше да бъде чут на всяка цена. Аз го слушах, на живо, там, сред цигарения дим… а сякаш го виждах другаде. На екрана, на сцената, в моя телевизор. Ролите му бяха като при Чаплин – различни превъплъщения на всъщност един и същ Малък човек, който безрасъдно прави голем

Как да изберем рекламна агенция (сп.Мениджър/септември)

Има само един начин. Свиваш показалец и почукваш. Ако кънти на кухо – става. Шегувам се, ама почти. Приликата между динята и рекламната агенция е в това, че разбираш дали става чак след като я опиташ. Пич. В жаргона тази дума е като поощряващо потупване по рамото. За рекламистите, обаче, „пич” е разтърсване на цялото тяло в болезнени конвулсии за период от около три-четири седмици. Pitch е конкурс за избор на рекламна агенция. Усещането е като за екшън, но фабулата е романтично клише с елементи на драма. Сценарият се повтаря. Една компания (в ролята на Клиента) решава, че има нужда от комуникация на свой продукт (или услуга, марка) и тъй като секретарката е прекалено заета, за да измисли всичко това, решават да направят конкурс между няколко рекламни агенции. Добре. Как се търси рекламна агенция? Две кратки движения на показалеца ви делят от Гугъл, но е много рано да се чувствате късметлии. На „рекламна агенция” се обръщат всякакви породи фирми, които имат предмет на дейност Р

Да, идиоти, СПИН-ът се лекува с Доместос.

В малоумието на соц-а ни навираха в избеното помещение на гимназията, за да ни прожектират дружно филмчета, свързани със сексуалното съзряване. За учителите това беше досадно задължение, но за нас, пъпчивите, беше законно порно. Нищо, че филмчетата бяха наивни – тази рисунка в онази рисунка води до болест или бебе (или и двете). Нищо възбуждащо. Завиждам им сега на пъпчивите. Пускат телевизора и гледат тази реклама: http://www.youtube.com/watch?v=BwZuL3gitd0 Няма да коментирам качеството на тази реклама, защото такова няма. Това е национална кампания за борба с най-опасната болест. Правена е не само с мерак, напън и мирис. Правена е с благословия и пари. Има три групи гениталии, към които искам да се обърна сега. ДО поръчителите, авторите и изпълнителите на тази кампания: Следващият път, когато решите да третирате младото поколение като идиоти направете телетъбис на порно филм. Всъщност не бях откровен. Ето сега ще съм откровен: Децата не са идиоти. Единствените деца-идиоти

Рекламен дим (за сп.Мениджър/окт.'13)

 Пушиш, нали? Добре, хайде сега остави това списание, излез навън и дръпни един фас. После се върни, седни и прочети този текст. Но, моля те, не пуши докато четеш следващите редове. На съвестта ми и без това й е достатъчно тежко… Да, аз съм рекламист и като такъв трябва да нося отговорност за някои твои действия. Особено за навиците, които съм ти помогнал да си създадеш. Пушенето и рекламата. Това е истинска любовна история. Започва още в началото на миналия век, когато рекламата упорито внушава, че пушенето е като храненето – не само безвредно, но и толкова естествено, че чак необходимо. Мъжете, които пушат в рекламите, са със загоряла кожа, твърди ръце и секси нисък глас. Ако пушиш, ти ще бъдеш като тях – неустоим мъжкар в очите на околните, въпреки шкембенцето и плешивото теме в собственото ти огледало. За жените рецептата е друга – рекламите превръщат цигарата в знаме на еманципацията. Пушещата жена е самостоятелна, отворена към света, силна и независима. Освен това пу