понеделник, 28 юни 2010 г.

жълтъци на пипане


Видях един старец в костюм. До подлез. Чакаше някой, може би. Носеше крехко букетче. Крещящи жълтъци. Треперещи, по-живи от ръката, която ги стиска. Старец, нелепо прав, с тъмни очила, загледани наникъде. Чак тогава видях това в другата му ръка. Бастун, дълъг и тънък. Бастун за виждане. Безчувствена твърда пръчка, която определя разстояния, предупреждава за препятствия. Удря, за да ги види.

Ти виждаш, нали? Виж тогава една истина.
Излез от фейсбук. Затвори скайпа. Изключи компа. Изгаси фаровете. Свали очилата. Махни лещите. И пак ще виждаш света по-добре от онзи старец.

Но ще видиш цветята само ако затвориш очи.







.

2 коментара:

Valkocompany каза...

Това беше доста добро :)

Katz каза...

Дядо Йоцо гледа.