сряда, 2 юни 2010 г.

аеросапиенс


Той става всяка сутрин със смачкана глава, като спихната надуваема топка. Поглежда се в огледалото. Тъжно. Двете очи са рибешки слепени отстрани, ушите са разплескани миди, а косата е полепнала по плоския череп, дебел милиметри. Врътва се пред огледалото. В профил е като писия. В анфас е черта. Сякаш е спал под валяк. Но не е. Просто си е такъв, от малък. Отваря шкафчето над мивката. Помпата! Лапа я с щръкналата от плоскост уста. И почва да надува. Първо се опъват ушите. Щръкват настрани и разпъват бузите, в средата пльоква изпъкнат нос, навътре се изпъват дупки за очи, разцъфват две напъпили устни. С всяко движение на помпата главата се овъздуховява. До пълно подуване.
После вади помпата от устата и бързо запушва с леко щръкнал език.
Излизат само дъх-два. Нищо работа.
Резултатът всяка сутрин е добър. Огледалото е пълно с глава. Главата е пълна с въздух.
Доволно. Сега е готов да влети с леката си като перце глава в живота ви.
Не ми казвайте. Знам какво си помислихте. Познавате този човек.
Имам новина. Той не е един. Те са много.
А аз имам само една карфица в джоба.






.

Няма коментари: