Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си.
- Запиши си един номер.
Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах.
- Обади се, важно е.
И затвори.
Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko...
Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му.
- Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време.
Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития.
Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko.
Вече не мога да му се обадя.
А така ми се иска.
7 коментара:
И аз имам подобна случка. Само че не намерих време да се обадя. На следващия ден вече беше късно...
До ден днешен не мога да си простя....
Благодаря за напомнянето.
Много е силно! Не знам какво да кажа. Разбирам те напълно. И аз така се чувствам.
Докато свикнах с мисълта, че мама я няма, често взимах слушалката на стационарния и си казвах:"Ох, ще кажа на майка.". Обикалях улиците на града и очаквах, че всеки момент ще я срещна, хей там, ще се подаде зад ъгъла...Сега чувам само гласа й, т.е. споменът за него. И откривам нея в себе си...На 21 април бележка в телефона ми напомни, че на този ден е починал татко. Бях забравила...
И на моя tatko от три години вече никой не вдига, но така и не го изтрих. Оказа се че последния път, когато опитвах да му звънна, татко вече е бил на последното си пътешествие. Сигурно му е било забавно това, че ме известиха с SMS...
Господи, това е ужасно, ужасно...Но всички го изпитваме рано или късно :(
Малките неща от ежедневието, свързани с мама ме зашлевяват почти ежедневно сега... Толкова ми липсват. Помня, че първата мисъл, която ми мина, когато татко ми се обади и каза че е починала, беше, че никога няма да мога да й се обадя повече. Лошо сме устроени хората - разбираш какво си имал едва след като го загубиш.
Това ми беше шамар, защото и аз не се сещам да се обадя..и не знам кога ще стане късно..
Публикуване на коментар