понеделник, 3 май 2010 г.

ало, tatko


Мобилният звъни. Поглеждам дисплея – tatko. Вдигам. А отсреща няма здрасти, няма и как си.
- Запиши си един номер.
Взех един химикал и бях готов да изпълня командата. Продиктува ми. Записах.
- Обади се, важно е.
И затвори.
Нямаше как да не го направя. Набрах внимателно записания на листчето номер и натиснах зеленото копче. В този миг се облещих. Оказа се, че този номер е вписан в телефонния ми указател. Над номера пишеше tatko...
Дори не успях да проговоря, когато отново чух гласа му.
- Видя ли, че не е трудно. Обаждай ми се от време на време.

Добре де. Не помня номера. Мобилният ми помни вместо мен. Дати, хора, събития.
Но мобилният не е всесилен. Преди четири години на този ден изтрих номера tatko.
Вече не мога да му се обадя.
А така ми се иска.

7 коментара:

Marley каза...

И аз имам подобна случка. Само че не намерих време да се обадя. На следващия ден вече беше късно...
До ден днешен не мога да си простя....
Благодаря за напомнянето.

Mike Ramm каза...

Много е силно! Не знам какво да кажа. Разбирам те напълно. И аз така се чувствам.

Verka Stoykova каза...

Докато свикнах с мисълта, че мама я няма, често взимах слушалката на стационарния и си казвах:"Ох, ще кажа на майка.". Обикалях улиците на града и очаквах, че всеки момент ще я срещна, хей там, ще се подаде зад ъгъла...Сега чувам само гласа й, т.е. споменът за него. И откривам нея в себе си...На 21 април бележка в телефона ми напомни, че на този ден е починал татко. Бях забравила...

САНДО каза...

И на моя tatko от три години вече никой не вдига, но така и не го изтрих. Оказа се че последния път, когато опитвах да му звънна, татко вече е бил на последното си пътешествие. Сигурно му е било забавно това, че ме известиха с SMS...

Bia каза...

Господи, това е ужасно, ужасно...Но всички го изпитваме рано или късно :(

D Smile каза...

Малките неща от ежедневието, свързани с мама ме зашлевяват почти ежедневно сега... Толкова ми липсват. Помня, че първата мисъл, която ми мина, когато татко ми се обади и каза че е починала, беше, че никога няма да мога да й се обадя повече. Лошо сме устроени хората - разбираш какво си имал едва след като го загубиш.

Анонимен каза...

Това ми беше шамар, защото и аз не се сещам да се обадя..и не знам кога ще стане късно..