понеделник, 31 май 2010 г.

изкуствено въздишане


Събуждаш се от будилник, а те събуждало кафето. Дали си изключил всички лампи? Уж пестиш ток за поколенията. После тръгваш навън, по улицата, както винаги надясно. Еднопосочен живот. Лицата на хората са мръкнали сутрин. Но ти си със слънчеви очила - преструваш се, че има слънце. Пешеходна пътека - спираш. Пресичат колите. До офиса остават три цигари, а пушиш като че са две. Бюрото ти е натрупало нов пласт отхвърлени отговорности. Разбутваш и сядаш. Лаптопа. Зяпаш. Правиш се, че ти е интересен. Гледал ли си друго нещо толкова дълго? Покрай теб минава непознат парфюм. Не го усещаш, колега е в мъжки род. Оригинален си. Особено в статуса във фейса. Вечерта си вкъщи. Не ги гледаш тия от биг брадър и можеш да обясниш за всеки един от тях защо не те кефи. Лягаш с усещането, че си свършил. Но не си.
Симулираш живот.
Стига.
Отпусни се.
И може и наистина да ти хареса.







.

1 коментар:

mila_palikarska каза...

ooooooooooooo! naistina li? qvno iskash da kajesh, che edvam namirash za kakvo da jiveesh. koeto znaci che tochno tova tyrsih. koeto e mnooooooooogo hubavo, nali? /uf, malko stana kato reklamata na national geographic, izvini me/
obache kolko spokojno ti teche misylta v takava situaca. az kato mi e takova oblachno i poskoro bih uspqla da napisha samo: fuck, fuck, fuck 10-20 reda i tolkoz. :)))
ps. nestabilnoto vreme vliqe na mozyka i na rycete, artrita i nqkoi depresii qko se obajdat