събота, 1 май 2010 г.

Няма!



Има всякакви думи. Има мръсни, непознати, нови, паразитни. Но само една българска дума е свещена. Думата Няма!
С тази магическа дума можете да ощастливите, например, българската продавачка. За целта просто попитайте дали има точно това, което не виждате в магазина. В този миг, продавачката чудодейно ще се усмихне и ще оргазмира в една дума – Няма!
Защото „да не ви обслужи” е върховното удоволствие на българската продавачка.
Думичката Няма! е в основата и на възпитателния процес. Всяко дете съввсем услужливо реагира с Няма! на по-голяма част от административно-педагогическите наставления, които получава от своите родители. Това, естествено, стимулира родителя и той завишава своите справедливи напътствия (както и тонът, с който ги отправя).
Няма! е свещена дума за поколения българи.
Балканджи Йово твърдо казва Няма! на щенията на османлията относно неговата щерка. Няма! е в основата на една от най-популярните народни песни, където срещу тази дума се опитва да се противопостави далеч по-безхарактерната Има.
Благодарение на думата Няма! българският народ е оцелял и продължава да оцелява. Византийците искат да станем тяхно предградие – Няма! Турците искат да станем мюсюлмани – Няма! Руснаците не искат да ставаме американци – Няма! Американците не искат да оставаме българи – Няма!
Няма! Няма! Няма!
Няма! пари. Няма! правосъдие. Няма! оправия.
Няма! е изконната есенция на българския инат.
Обожавам тази дума. И Няма! да обожавам никоя друга.

1 коментар:

Ana каза...

Скъпи Р. Б.,

Пиша Ви писмо от поликлиниката.
Образцовата обител на здравеопазването се лашка от посетители. Някои кървят.
Лекари няма.
Парапетът лепне от болежки, притеснения и сополите на хлапето пред мен.
Чистачки няма.
Има дупки на канапето във фоайето. В дунапренените гнезда се гушат семки. Вони на вируси.
Беловласи гражданки ме предреждат с пререкания, охкания и стаж по опашките.
Влизам в схватка. Ледени кокалести пръсти се впиват в плътта ми. Вой на сирена – явно съм аз, линейки няма.
Усещам точно премерен удар с бастун през пищяла.
Влачейки надробения си крак, хлътвам в кабинета на своето GP.
д-р. П.Г. го няма.
Сестрата бори принтера. Допотопното жУвотно скрибуца, плюе мастило и дъвче хартия. Сестрата сумти, пръхти, щрака с телбода, бие печати и трескаво прошнурова.
Направления няма. Болнични няма. Бинт няма. Господ здраве да ви дава!

Ваша,
ГлухоНяма