Пропускане към основното съдържание

ИЗРОДИТЕЛИ


Една баба поиска дете на 62. Не внуче, не. Поиска свое дете, за пръв път в живота си.
Тя е психиатър. Носи кърваво червило, има леко напрегнат поглед. И има мечта. I have a dream… Намират се лекари. Решават да запишат имената си в статистиката и осъществяват ин витро. Ин бабата.
Овехтелият й организъм някак си объркано решава да забременее, но по едно време усеща, че му писва. Бабата е зле. Лекарите изваждат причинителите.
Те са две, близначета. Полът няма значение. В размер 500 и 900 грама полът наистина няма значение. Нямат и имена. Бабата им вика „малкото” и „голямото”. Била щастлива. Ще се гледат взаимно. Като спре да им сменя пелените те ще почнат да сменят нейните.
Лекарите отварят шампанското, а двете експериментчета започват да се бият за живот. Малкото няма шансове, обаче голямото е пич. Лекарите гордо казват – ако тва се оправи, ще е супер! Е, със сигурност няма да вижда, защото малкото кислород в организма на майката му е прецакал ретината... ама ще е живо, бе! Живо! Аре наздраве!
Този лекар довечера ще се прибере при жена си. Сигурно ще влезе в тоалетната преди да си легне. Ще го извади. Ще го изтръска. Ще се оригне. Ще прави всичко като обикновен човек. Но се чувства като Леонардо.
Искам да му кажа нещо.
Пич, за експерименти като този Леонардо е ползвал трупове.
Лягай при жена си. Тя хърка.
А аз отивам да повръщам.

Коментари

Unknown каза…
...това е най-жестоката и извратена форма на егоизъм, която съм виждал
валкото каза…
лека корекция...зрението го прецаквак кувьозите и недоразвитата нервна система на преждевременно родените. кислородът в тялото си е ок.

иначе съм съгласна.
но както отдаван стана ясно, "лекари" за пари могат да направят всичко...айде да не почвам, че ще ми трябва отделен блог...
أمل каза…
толкова сме извратени, че даже Животът не признаваме за нещо свято вече...поредната прищявка просто
Аз все още повръщам...
Стефан каза…
Браво!! Аз бих го казал още по-грубо!

Оставям настрана, че бабата вече може би не е с акъла си - поне така изглежда. Ама.. докторите?
tvorenia каза…
Още няколко факта:
- жената се сетила за дете след като починала майка й, смятай...;
- лекарят "уважил" желанието й да бъдат 2 деца, въпреки, че знае и рисковете, и шансовете за оцеляване: "волята на пациента е свещена";
Анонимен каза…
Нормално,бе хора!!! Едни изроди раждат изроди,заченати от изроди и изродени от изроди!!!
Смърт за децата-живот за кучетата! Ей това е държавата ни!
Роси каза…
И това доживяхме в страната на абсурдите!То си е за повръщане.........
Tatiana каза…
То бива бива простотия, но това преминава всякакви граници.
Кой Ви дава правото да съдите когото и да било. Прав е Жорж Ганчев като ни характеризира като малък, но много прост народ.
Да не би Вие да и храните и гледате децата?! Не Ви ли омръзна да гледате в чуждото канче...
Нина каза…
Естествено - веднага се намират желаещи да викнат, че родителството е свещено, че тя има право, че сме дребни душици, защото гледаме в чуждото канче, припомнят ни библейското "не съди, за да не бъдеш съден".
Не съдя. Просто разсъждавам. Аз родих на 37. В момента дъщеря ми завършва гимназия. Приета е да учи журналистика. И знам, колко ми е трудно. Колко тревоги имам - ще се справя ли. А съм по-млада от родилката. На нея и предстои, ако дечицата оживеят, тепърва да се грижи за деца със специфични нужди, както е модерно сега да се казва. А когато те станат на възрастта на моята дъщеря, вече ум не ми стига. Тя ще бъде на възрастта на моята майка, за която се грижа от 4 години. А ако тъй наречената мама няма късмета да бъде дълголетница, какво чака тези деца! Да попълнят тъжната статистика на деца в детски домове... В същото време Франкенщайн сигурно е отказал на поне една млада жена да има своя рожба, защото не е успяла да събере пари, за да плати правото си на майчинство.
Пфу. И аз отивам да повръщам.
Весела каза…
Да ме прощаваш, tatiana, но точно ние ще ги гледаме тия деца. Или ти си мислиш, че тая баба ще бъде способна да работи още 18 години за да си издържа децата?!?!?! Нека те светна - ние ще издържаме и бабата (защото пенсията й идва от нашите вноски, което си е нормално и нямам против) и децата й (което вече не е нормално) А замисляла ли си се, че ако не успее да доживее до 18-тата им годишнина, тия деца-инвалиди ще идат в някой мизерен дом и тогава ще са на пълна издръжка на държавата, т.е. на наша. Бабата искала.... но лошите социални решили, че не е наред с главата и отказали осиновяване. Затова пък един доктор, плюл на клетвата си да пази човешкия живот, решил да й направи бебета. Това, че ще са инвалиди е без значение, важното е тоя доктор, както и пациентката му, се показаха по телевизията и станаха известни.

Странното в цялата история е че на 40 годишна жена може да и се откаже инвитро, защото била стара, но 62 годишната самотна старица е в разцвета на силите си и може да има дете.

Че бабата не е с акъла си е ясно и тя не е виновна за това. Но за лекарите участвали съзнателно в създаването на инвалиди извинение няма.
Анонимен каза…
Здравейте,искам да споделя и моите размисли за тази доста шумно рекламирана исте/о/рия.
Да ние сме правова държава? и лекарят е уважил свободата на избор на въпросната лекарка/сигурно и аз бих постъпила така ако съм на мястото на доктора ,щом не е забранено от закона означава ,че е позволено/.
Тук е въпросът за личната отговорност
на лекарката.
Тя ражда тези деца сама и ще ги гледа сама и второ ражда ги на възраст 62.
Много трудно да се отгледа дете когато си сама/знам го от личен опит/.Проблемът даже не винаги са парите,а и възможността да имаш време,желание и когато се връщаш уморена от работа да обърнеш внимание на неговите грижи и да дадеш обич,макар че ти самата може да не получаваш в момента.Когато се срещнах с втория си съпруг разбрах ,че щастливите деца имат щастливи майки и те не са майки самотници.
Вторият момент е възрастта на майката.Дали ще има физически възможност да гледа тези деца?Едва ли не си е задавала този въпрос,но явно емоциите са надделяли.Самотата е лош съветник.
Освен това преди двадесет години ,когато настъпиха уж някои промени в обществото тя е можела да избере да роди дете с нормално зачеване/била е на 42 години/.
Смелостта е хубаво качество,но егоизма не е подходящ за една майка....имала е възможност да избере хиляди варианти да осмисли живота си даже и на този етап/скоро гледах история за една баба от старчески дом ,която е помогнала финансово на абитюриенти от дом за сираци-видях щастието в очите на бабата и на тези абитюриентите/
Тъжна и трудна история ще бъде детството на децата на тази докторка,защото тя сега ще се учи да обича и да живее с други хора.
Анонимен каза…
Tatiana - да, няма ние да и храним и гледаме децата през първите 8 години, но след това тя ще е на 70 и искаш ли да се обзаложиш къде ще са тези деца? Искаш ли да напишеш колко е средно статистическата продължителност на живота в България и след това да сметнеш на колко годинки ще са тези деца, когато "майка" им ще е на тази възраст? Вярно е, че може и да доживее до доста по-голяма възраст, но това вече аз не бих пожелал на тези деца! А ти? Няма да повръщам, както нямам и бог на който да се моля за тях, но наистина се притеснявам за тяхното "бъдеще", макар че не вярвам да имат такова! И да не забравя накрая, Tatiana, според теб на дете първи клас какво му е нужно най-много? Според мен - да му помагаш с ученето, да му държиш ръчичката докато пише или рисува и т.н. Е, дано тези деца станат 5-6 клас преди "майка" им да затрепери толкова, че да не може да им държи ръчичката или да изкуфее дотолкова, че да слушат само старческо "бръщолевене".
Пожелавам лек ден и успехи на всички, а също така и да намалеят лекарските грешки от всякакъв вид в тази държава!
Unknown каза…
Има млади жени чакащи за инвитро, а този изрод, защото е медицинско лице успява да се вреди да успее да забременее. Макар на всички да им е ясно че тези деца ще бъдат без майка в дом, а и както разбрахме и слепи. Без никакъв шанс за някакъв нормален живот.
Анонимен каза…
Аз наистина мисля, че човек не може да промени природата. Може да я стъпче, да вкара водата в канали, да вкамени бреговете, но тя майката природа се изправя от време на време и ни показва че ние само едни паразити по кожата й... Та ние тъпите и самодоволни паразити започнахме да се мислим и за богове... Жена, която е изгубила физическото предназначение на собственото си тяло се присетила милата, видители на 30 не й минало през ума, ама на 62 се сетила. Браво на нея.. А дали се сети, че тези милите две душици ще берат душа, а защо не направи нещо по-добро да отиде да стаме майка/баба/ в SOS детски селища..... Дай Боже всекиму да има дете когато го жела, но на 62 е немислимо....

Популярни публикации от този блог

КОШМАР В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

- Шефе, идва утре! – изрецитира министър Ангелов в началото на онлайн срещата на кабинета и усети как челото му облива новата коса в радостна пот. Борисов се вгледа в монитора, повдигна колана до пъпа и изпъшка шумно, с дъх на обедно меню. - КОЙ идва утре бе, Ангелов? – с почти безразличен тон попита премиерът. - Не КОЙ, а КОЕ, г-н премиер. Идва ваксината! Утре! Борисов сбърчи вежди. Утре ли е сряда? Сигурно. - Дообре. Значи, искам да се ваксинират първо хората на първа линия – Севдето, НСО-то, знаеш кои са... Министър Ангелов забърса очилата си и опита да пита: - Слушам... а, такова, за лекарите да има от първите дози, понеже... Борисов го прекъсна: - Да бе, да бе. Дай им там един кашон, ще им стигне, шепа хора са... – премиерът преглътна и рязко викна – Сачева!?! Социалният министър се изпъна пред своята камера. Леко в профил, защото така се харесваше. - Сачева, дай там да раздадем малко ваксини на пенсионерите. Може би не на всички, щото няма смисъл да ги хабиме... ама примерно на д

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

Не се отказвайте от идеи, които клиентът не очаква.

 За пръв път публикувам в блога си разговор. Сигурно защото срещу мен беше Елица Николова, в интервю за любимото списание Мениджър. И защото нещата, за които си говорим, са важни. Поне за мен и хората около мен.  Приятно четене.   НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ ИДЕИ, КОИТО КЛИЕНТЪТ НЕ ОЧАКВА. Желязната логика в света на бизнеса често изглежда несъвместима с разбиващия сърцето език на рекламата. Но от изначално напрегнатите отношения между клиент и криейтив зависи не само как един бранд ще се появи пред света. От тях зависят развитието и смисълът на двете индустрии. Разговаряме с Радослав Бимбалов, един от собствениците на The Smarts, за отношенията между бизнеса и творческите агенции - не просто защото е убеден, че веднъж в историята си трябва да решиш да се откажеш от свой голям клиент. А защото това е важно за пътя на идеите В интернет е пълно със статии от рода на "5 тайни за щастлива връзка между клиент и агенция". Отвори която и да е, за да видиш, че зву

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Революция на разума.

Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките. Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите. Тези хора не крещят, че са гладни... защото   всъщност не са гладни.   Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувств

Тук. Тук. Тук. Тук.

Създаден съм тук. Вдишал съм този въздух, дали са ми родно име. Сричал съм този език, учил съм имената и на герои, и на глупци. Помнил съм делата и на загинали, и на забравени. Целувал съм знамето, шептял съм клетви. Бил съм горд. И пораснах. Оставям стъпки, зарязвам свое минало, за да заграбя ново. Редя дни и разпилявам знания. Тук. Пораснах и започнах да виждам. Да чувам. Да усещам. Истината. За Тук аз съм Турист. Дошъл съм за малко и Тук няма време. Трябва да използва бързо мен и всичко, което мога или имам. Защото съм Турист, при това загубен. Плащам здравни осигуровки, които не използвам. Плащам пенсионни осигуровки, които няма да използвам. Плащам данъци за пътища, които разбиват колата ми, за която също плащам данъци. Плащам данъци върху данъците, които плащам. Плащам глоби за нарушения, които са ми помогнали да направя. Плащам, за да не платя глоби за нарушения. Плащам, за да хванат тези, на които плащам, за да не платя глоби за нарушения. Плащам за боклуците, с които т

МАЛКИЯТ ЧОВЕК

Срещнах го за пръв път преди 22 години. Попаднах като гост на второто издание на неговото шоу „Как ще ги стигнем…“ Вечерно шоу във формат, който в наши дни мислим, че е създаден от един друг гологлав и по-голям (но само на размери) водещ… Тогава не успях да усетя кой е онзи човек, чиито кино реплики повтарях от дете - между нас имаше цял телевизионен ефир. За щастие година по-късно отново попаднах на него - в единствения тих ъгъл на една пълна с шум маса. Говорихме си. И пихме. И си говорихме. Разказваше какво ли не. За издъхващото ни кино, за кухата ни политика, за Канада на майната си, за българите там, за българите тук. Говореше тихо, но ясно, без излишни думи, без игриви интонации и драматични паузи. Сякаш не държеше да бъде чут на всяка цена. Аз го слушах, на живо, там, сред цигарения дим… а сякаш го виждах другаде. На екрана, на сцената, в моя телевизор. Ролите му бяха като при Чаплин – различни превъплъщения на всъщност един и същ Малък човек, който безрасъдно прави голем

Как да изберем рекламна агенция (сп.Мениджър/септември)

Има само един начин. Свиваш показалец и почукваш. Ако кънти на кухо – става. Шегувам се, ама почти. Приликата между динята и рекламната агенция е в това, че разбираш дали става чак след като я опиташ. Пич. В жаргона тази дума е като поощряващо потупване по рамото. За рекламистите, обаче, „пич” е разтърсване на цялото тяло в болезнени конвулсии за период от около три-четири седмици. Pitch е конкурс за избор на рекламна агенция. Усещането е като за екшън, но фабулата е романтично клише с елементи на драма. Сценарият се повтаря. Една компания (в ролята на Клиента) решава, че има нужда от комуникация на свой продукт (или услуга, марка) и тъй като секретарката е прекалено заета, за да измисли всичко това, решават да направят конкурс между няколко рекламни агенции. Добре. Как се търси рекламна агенция? Две кратки движения на показалеца ви делят от Гугъл, но е много рано да се чувствате късметлии. На „рекламна агенция” се обръщат всякакви породи фирми, които имат предмет на дейност Р

Да, идиоти, СПИН-ът се лекува с Доместос.

В малоумието на соц-а ни навираха в избеното помещение на гимназията, за да ни прожектират дружно филмчета, свързани със сексуалното съзряване. За учителите това беше досадно задължение, но за нас, пъпчивите, беше законно порно. Нищо, че филмчетата бяха наивни – тази рисунка в онази рисунка води до болест или бебе (или и двете). Нищо възбуждащо. Завиждам им сега на пъпчивите. Пускат телевизора и гледат тази реклама: http://www.youtube.com/watch?v=BwZuL3gitd0 Няма да коментирам качеството на тази реклама, защото такова няма. Това е национална кампания за борба с най-опасната болест. Правена е не само с мерак, напън и мирис. Правена е с благословия и пари. Има три групи гениталии, към които искам да се обърна сега. ДО поръчителите, авторите и изпълнителите на тази кампания: Следващият път, когато решите да третирате младото поколение като идиоти направете телетъбис на порно филм. Всъщност не бях откровен. Ето сега ще съм откровен: Децата не са идиоти. Единствените деца-идиоти

тъпотъжно

Умората седеше удобно на клепачите му и си клатеше краката. Беше малка умора и затова петите й не достигаха още до зениците му. Бяха й обещали, че като порасне ще може да рита очите му. Болезнена умора. Такава искаше да стане. Да може да уцели с един ритник зеницата му и да накара очната му ябълка да се разтресе като желе в черната си дупка. Само да порасне... Разклати пак левия си крак. Със засилка, назад. Ми не става. Не го докосна дори. Само му стои на клепачите. Бяха й обещали, че като стане истински голяма умора ще гледа как... Изведнъж светът се обърна с джобовете нагоре и умората се оказа без почва под краката си. Започна да пада. Все по-падаше и падаше докато накрая се размаза в беззвучно пльок върху бяла чаршафена повърност. Никой не й беше казал, че умората води до сън. А сънят затваря очите. Тя беше малка умора. На малките умори не се казва всичко.