Пропускане към основното съдържание

ИЗРОДИТЕЛИ


Една баба поиска дете на 62. Не внуче, не. Поиска свое дете, за пръв път в живота си.
Тя е психиатър. Носи кърваво червило, има леко напрегнат поглед. И има мечта. I have a dream… Намират се лекари. Решават да запишат имената си в статистиката и осъществяват ин витро. Ин бабата.
Овехтелият й организъм някак си объркано решава да забременее, но по едно време усеща, че му писва. Бабата е зле. Лекарите изваждат причинителите.
Те са две, близначета. Полът няма значение. В размер 500 и 900 грама полът наистина няма значение. Нямат и имена. Бабата им вика „малкото” и „голямото”. Била щастлива. Ще се гледат взаимно. Като спре да им сменя пелените те ще почнат да сменят нейните.
Лекарите отварят шампанското, а двете експериментчета започват да се бият за живот. Малкото няма шансове, обаче голямото е пич. Лекарите гордо казват – ако тва се оправи, ще е супер! Е, със сигурност няма да вижда, защото малкото кислород в организма на майката му е прецакал ретината... ама ще е живо, бе! Живо! Аре наздраве!
Този лекар довечера ще се прибере при жена си. Сигурно ще влезе в тоалетната преди да си легне. Ще го извади. Ще го изтръска. Ще се оригне. Ще прави всичко като обикновен човек. Но се чувства като Леонардо.
Искам да му кажа нещо.
Пич, за експерименти като този Леонардо е ползвал трупове.
Лягай при жена си. Тя хърка.
А аз отивам да повръщам.

Коментари

Unknown каза…
...това е най-жестоката и извратена форма на егоизъм, която съм виждал
валкото каза…
лека корекция...зрението го прецаквак кувьозите и недоразвитата нервна система на преждевременно родените. кислородът в тялото си е ок.

иначе съм съгласна.
но както отдаван стана ясно, "лекари" за пари могат да направят всичко...айде да не почвам, че ще ми трябва отделен блог...
أمل каза…
толкова сме извратени, че даже Животът не признаваме за нещо свято вече...поредната прищявка просто
Аз все още повръщам...
Стефан каза…
Браво!! Аз бих го казал още по-грубо!

Оставям настрана, че бабата вече може би не е с акъла си - поне така изглежда. Ама.. докторите?
tvorenia каза…
Още няколко факта:
- жената се сетила за дете след като починала майка й, смятай...;
- лекарят "уважил" желанието й да бъдат 2 деца, въпреки, че знае и рисковете, и шансовете за оцеляване: "волята на пациента е свещена";
Анонимен каза…
Нормално,бе хора!!! Едни изроди раждат изроди,заченати от изроди и изродени от изроди!!!
Смърт за децата-живот за кучетата! Ей това е държавата ни!
Роси каза…
И това доживяхме в страната на абсурдите!То си е за повръщане.........
Tatiana каза…
То бива бива простотия, но това преминава всякакви граници.
Кой Ви дава правото да съдите когото и да било. Прав е Жорж Ганчев като ни характеризира като малък, но много прост народ.
Да не би Вие да и храните и гледате децата?! Не Ви ли омръзна да гледате в чуждото канче...
Нина каза…
Естествено - веднага се намират желаещи да викнат, че родителството е свещено, че тя има право, че сме дребни душици, защото гледаме в чуждото канче, припомнят ни библейското "не съди, за да не бъдеш съден".
Не съдя. Просто разсъждавам. Аз родих на 37. В момента дъщеря ми завършва гимназия. Приета е да учи журналистика. И знам, колко ми е трудно. Колко тревоги имам - ще се справя ли. А съм по-млада от родилката. На нея и предстои, ако дечицата оживеят, тепърва да се грижи за деца със специфични нужди, както е модерно сега да се казва. А когато те станат на възрастта на моята дъщеря, вече ум не ми стига. Тя ще бъде на възрастта на моята майка, за която се грижа от 4 години. А ако тъй наречената мама няма късмета да бъде дълголетница, какво чака тези деца! Да попълнят тъжната статистика на деца в детски домове... В същото време Франкенщайн сигурно е отказал на поне една млада жена да има своя рожба, защото не е успяла да събере пари, за да плати правото си на майчинство.
Пфу. И аз отивам да повръщам.
Весела каза…
Да ме прощаваш, tatiana, но точно ние ще ги гледаме тия деца. Или ти си мислиш, че тая баба ще бъде способна да работи още 18 години за да си издържа децата?!?!?! Нека те светна - ние ще издържаме и бабата (защото пенсията й идва от нашите вноски, което си е нормално и нямам против) и децата й (което вече не е нормално) А замисляла ли си се, че ако не успее да доживее до 18-тата им годишнина, тия деца-инвалиди ще идат в някой мизерен дом и тогава ще са на пълна издръжка на държавата, т.е. на наша. Бабата искала.... но лошите социални решили, че не е наред с главата и отказали осиновяване. Затова пък един доктор, плюл на клетвата си да пази човешкия живот, решил да й направи бебета. Това, че ще са инвалиди е без значение, важното е тоя доктор, както и пациентката му, се показаха по телевизията и станаха известни.

Странното в цялата история е че на 40 годишна жена може да и се откаже инвитро, защото била стара, но 62 годишната самотна старица е в разцвета на силите си и може да има дете.

Че бабата не е с акъла си е ясно и тя не е виновна за това. Но за лекарите участвали съзнателно в създаването на инвалиди извинение няма.
Анонимен каза…
Здравейте,искам да споделя и моите размисли за тази доста шумно рекламирана исте/о/рия.
Да ние сме правова държава? и лекарят е уважил свободата на избор на въпросната лекарка/сигурно и аз бих постъпила така ако съм на мястото на доктора ,щом не е забранено от закона означава ,че е позволено/.
Тук е въпросът за личната отговорност
на лекарката.
Тя ражда тези деца сама и ще ги гледа сама и второ ражда ги на възраст 62.
Много трудно да се отгледа дете когато си сама/знам го от личен опит/.Проблемът даже не винаги са парите,а и възможността да имаш време,желание и когато се връщаш уморена от работа да обърнеш внимание на неговите грижи и да дадеш обич,макар че ти самата може да не получаваш в момента.Когато се срещнах с втория си съпруг разбрах ,че щастливите деца имат щастливи майки и те не са майки самотници.
Вторият момент е възрастта на майката.Дали ще има физически възможност да гледа тези деца?Едва ли не си е задавала този въпрос,но явно емоциите са надделяли.Самотата е лош съветник.
Освен това преди двадесет години ,когато настъпиха уж някои промени в обществото тя е можела да избере да роди дете с нормално зачеване/била е на 42 години/.
Смелостта е хубаво качество,но егоизма не е подходящ за една майка....имала е възможност да избере хиляди варианти да осмисли живота си даже и на този етап/скоро гледах история за една баба от старчески дом ,която е помогнала финансово на абитюриенти от дом за сираци-видях щастието в очите на бабата и на тези абитюриентите/
Тъжна и трудна история ще бъде детството на децата на тази докторка,защото тя сега ще се учи да обича и да живее с други хора.
Анонимен каза…
Tatiana - да, няма ние да и храним и гледаме децата през първите 8 години, но след това тя ще е на 70 и искаш ли да се обзаложиш къде ще са тези деца? Искаш ли да напишеш колко е средно статистическата продължителност на живота в България и след това да сметнеш на колко годинки ще са тези деца, когато "майка" им ще е на тази възраст? Вярно е, че може и да доживее до доста по-голяма възраст, но това вече аз не бих пожелал на тези деца! А ти? Няма да повръщам, както нямам и бог на който да се моля за тях, но наистина се притеснявам за тяхното "бъдеще", макар че не вярвам да имат такова! И да не забравя накрая, Tatiana, според теб на дете първи клас какво му е нужно най-много? Според мен - да му помагаш с ученето, да му държиш ръчичката докато пише или рисува и т.н. Е, дано тези деца станат 5-6 клас преди "майка" им да затрепери толкова, че да не може да им държи ръчичката или да изкуфее дотолкова, че да слушат само старческо "бръщолевене".
Пожелавам лек ден и успехи на всички, а също така и да намалеят лекарските грешки от всякакъв вид в тази държава!
Unknown каза…
Има млади жени чакащи за инвитро, а този изрод, защото е медицинско лице успява да се вреди да успее да забременее. Макар на всички да им е ясно че тези деца ще бъдат без майка в дом, а и както разбрахме и слепи. Без никакъв шанс за някакъв нормален живот.
Анонимен каза…
Аз наистина мисля, че човек не може да промени природата. Може да я стъпче, да вкара водата в канали, да вкамени бреговете, но тя майката природа се изправя от време на време и ни показва че ние само едни паразити по кожата й... Та ние тъпите и самодоволни паразити започнахме да се мислим и за богове... Жена, която е изгубила физическото предназначение на собственото си тяло се присетила милата, видители на 30 не й минало през ума, ама на 62 се сетила. Браво на нея.. А дали се сети, че тези милите две душици ще берат душа, а защо не направи нещо по-добро да отиде да стаме майка/баба/ в SOS детски селища..... Дай Боже всекиму да има дете когато го жела, но на 62 е немислимо....

Популярни публикации от този блог

Повишаването е по-трудно от уволняването (сп.Мениджър, септември)

Кариерист. Тази дума оставяше особен вкус в устата ти в едни предишни времена, но не и днес. За новите млади професионалното израстване е скоростна дисциплина. Стълбата трябва да е нагоре, да е висока и по възможност да е ескалатор. Повишението вече е нещо очаквано. А ти, ръководителят, имаш нелеката орисия да посочиш правилните хора, в правилния момент и по-правилния начин. Тези решения често са повратни в собствената ти професионална история. Ако издигнеш точните хора, можеш да постигнеш неочаквани висоти в бизнеса си. Една грешка, обаче, може до доведе до трудно обратими последствия. В следващите редове ще се опитам да формулирам моите собствени разбирания по темата с повишението. А ти си този, който чете и можеш да не си съгласен с мен. Както винаги си запазвам правото да не съм прав. Нека първо видим с какво разполагаме. Екипът. Изграждал съм такъв няколко пъти, на различни места, с различен състав и характер. Но по идентичен начин, който намирам за правилен. Екипът с

ЛОШО. МНОГО ЛОШО.

  Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в нед еля сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо. Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя: - Добрутро. Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо. - Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? - изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите. Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем: - Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото... Борисов изпъшка и я сряза като лентичка: - Да! И кой от вас беше дежурен вчера

ТАТКО

Обади ми се по средата на поредната сряда, в която нямах време за излишни приказки по телефона. Но понеже и той не обичаше да си губи времето в сладкодумиe, вдигнах. - Ей, здрасти, баща ми. Какво става? - Здрасти, здрасти... Моля те, запиши си едни цифри. Спешно е. Нямаше нищо притеснително в гласа му. Същият леко минорен тон, от който лъхаше умора, трупана с години. Знаех, че е изморен повече от мен. Винаги беше. - За какво става дума... - Виж, просто вземи нещо да пишеш. Моля те. Трескаво се разрових по бюрото. Как е възможно при толкова много разхвърляни листове да няма нито един химикал? Накрая намерих един и записах чинно цифрите, които ми издиктува по телефона. Нула, осмици и всичко каквото си има един мобилен номер. - Сега какво? - Сега те моля да се обадиш на този номер. Спешно е! Затвори . Очите ми останаха в замръкналото екранче. Баща ми никога не ме караше да правя нещо, което не е важно. Набрах номера, който си бях записал на листчето. Нул

Душа под чехъл

Признай си, че си зависим. Тотално зависим от метрите материя, които представляваш. Раждаш се с малко материя, но цял живот се стараеш да я увеличиш. После почваш да хвърляш луди пари за материи, които да прикрият собствената ти материя. Защото тя трупа косми, дупки, тлъстини, пъпки, рани, бръчки, белези. Не че ти трябват. Но явно вървят с материята. Нещо като ДДС. Материята решава. Пресъхва ти отвътре – пиеш. Стърже ти отвътре – ядеш. Напъва ти отвътре – сещаш се... И някъде вътре в тази материя, неясно къде, неясно как, неясно защо, се крие душа. Знаеш, че е там. Свита, срамежлива. Душа под чехъл. Дай й смисъл да е с теб. Направи добро, кажи добро, създай добро. Не е трудно. Просто опитай за момент да не бъдеш себе си.

В ИМЕТО НА МАРКАТА

Да измислиш име на нещо понякога е дори по-трудна работа от това да го създадеш. Моята майка притежаваше чудесното нетипично име Гроздана, цял живот го недолюбваше и се подвизаваше под името Грета, но в същото време беше изключително благодарна на родителите си, че не са я кръстили съвсем точно на баба й… Как се е казвала баба й? Ще ви кажа по-късно. Да се върнем на това как се дава име. Сблъсках се с тази трудност на невръстна възраст, когато получих правото да притежавам папагал.   По някаква случайност по същото време сестра ми беше луднала по Бийтълс и аз реших, че моят нов късоопашат приятел в клетка трябва да се казва Пол. Не че пееше като него. Напротив, почти не издаваше звук. Просто беше разсеян, жълт, леко пухкав и някак миловиден. Пол, отвсякъде. По същото време обществото, в което растях, кръщаваше нещата по сложен, труден за произнасяне и абсурден за запомняне начин. Следвайки съветския пример, предприятията в родината ни гордо носеха гръмки имена, сглобен

предтоплие

Слънце ближе сняг. Вафлени покриви. Небето е жадно за пролет.

5 (пет)

Портфейлът беше до носните й кърпички. Знаеше си. Все там се напъхва, използвайки суматохата в дамската й чанта. Отвори го. Кожено празно пространство, в което се мъдреше една самотна банкнота. Последните й пет лева. Финалната банкнота от пикливите й спестявания, готова да си отиде срещу пакет цигари, които тя желаеше до лудост. Пресегна се и с леко трепереща ръка подаде банкнотата на магазинерката. Още съвсем малко и щеше да пуши... Магазинерката пое банкнотата и я огледа. Дали ще почнат скоро и петолевки да правят измамниците? Сигурно, то само това остана... Кво искаше тая? А, да, цигари. Оф, верно си е време за фас. Само да приключи с клиентите, че се образува и опашка. Я, на тоя съсед как добре му стои риза... Кво да бъде? От това ли? Ето. Ресто пет и двайсет... Пет... и десет... и двайсет... Мъжът пъхна петолевката в джоба на ризата си, усмихна се на магазинерката и излезе навън. Потърси дистанционното в джоба на панталоните и изключи алармата на колата. Запали и тръгна. Шофир

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 1ва част Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му. Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е. И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност: Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно. Да напипаш инсайта – не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му. Брифнахм

Двете страни на завесата.

Може сега да не ми личи особено , но в средата на 80те бях виден ръководител на пионерската организация в родния Пловдив. Отгоре на всичко бях успял да стана няколко пъти лауреат на художествената самодейност (но не ме карайте да обяснявам какво е това). Благодарение на тези си постижения, на една невръстна тийнейджърска възраст се бях издигнал до ежегоден председател на детско-юношеското жури на известния международен фестивал за телевизионно творчество – Златната Ракла. И всичко вървеше чудесно, докато една година оглавяваното от мен жури не реши, че трябва да награди един юношески филм, май беше испански. Филмът беше доста интересен. Накратко - две момчета, навлизащи в пуберитета, изведнъж бяха започнали да изпитват привличане един към друг и това ги объркваше - на моменти ужасяваше, друг път окриляваше... Две объркани момчета, които не знаеха какво да правят със странните си чувства и се лутаха между рая и ада. Фабула, достойна за „Планината Броукбек”, само че сътворена три