четвъртък, 15 април 2010 г.

ЛЮБOFF


Безмълвните мощи
на влюбени нощи
разтапят се бавно в деня.

Не бяхме ли още
на пламъка гости
когато мечтаехме за сутринта?

Здравейте, мисли мои, скитници.
Да сте виждали Тя?

Утро.
Сънят свършва тогава.



--------



От тънки сухи листа сплитам плитко гнездо.
Вятърът духна и ти го последва.
Защо?

Ако литнеш си птица.
Ако паднеш – листо.

Вече знам.
От тънки сухи листа не се сплита гнездо.




----------


Да те обичам не е просто призвание
Родих се и дишам.
А ти си ми наказание.

8 коментара:

Анонимен каза...

И кеф, и респект. И на второ четене пак кеф.

Geri каза...

Ц Ц Ц Ц...

Стефан Николов каза...

Браво:)

Verka Stoykova каза...

Макар и минало, звучи по настоящем. Винаги съм знаела, че си гениален. Остава ти да се научиш да се възползваш от това.Защо по-често поезията се ражда от болката?

radobim каза...

за да твориш, трябва да се обърнеш към себе си.
в момент на болка това е най-лесно, може би ;)
тези стихове са старички, да - хубавото е, че болката изчезва, а остават те, стиховете... ей затова си струва човек да пише

Надежда Тончева каза...

Позволи ми да те интерпретирам:

Все още дишащи мощи
на разлюбени нощи
берат душа в деня.

Пламакът изгори ни още преди да замечтаем за сутринта.

Сбогом мисли мои - оправдани -
знам, че не сте виждали Той.

Сън.
Утрото ще го прогони.

Гнездо разплитам - започнато, но недовършено.

Нямам нужда от твоята помощ - вятарът, който остави след себе си ще ми помогне.

Без въпроси останах...

Птица щях да те нарека, ако имаше криле.
И листо не си - не стъпваш по земята.

Не знам какво си, но знам, че гнездо няма да сплитам наново.

Да те обичам - приемах го за призвание.

Родих се дишайки, за да го търся - него, своето призвание, без да знам, че ще платя с теб като наказание.

radobim каза...

хахахаха, чудесно, по-лъвски ;)

Надежда Тончева каза...

типично по лъвско-скорпионски бих казала аз. Не прикривай тази уникална по своята същност комбинация - опиянен от собствената си отрова лъв, твори.... и ти да видиш Чудо тогава! ;-)