сряда, 28 април 2010 г.

тинтири минтири


Дърдоплясках педалите на вехлосипеда си по дръндупчестите улици до офиса и си мислех - „Толкова съм европейчест.”
В този слънчедишащ миг един ахтомобилист почти не ме тръткотупна върху мотоарматурата си, но успях да врътнодупна вляво. Там почти дупкозейнах от дълбокодушния кратер на липсодействаща шахта, но с последни сизифоподобни усилия се пренесох върху троптоара. Сред пъзел от липсоплочки успях да се придвижа почти пет метра преди да опитам да се смажа в една таралелка, която излизаше от дупезадна врата на ахтомобил, спрял на троптоара.
Да ви кажа честно... да си европейчест не е лесна работа. Те това ме успокоявява.

3 коментара:

Geri каза...

Хахахахаха

ladydream каза...

Приятно словохрУмстване, допълващо-контрастно към останалите блогинки.
Радващи мислописаници над /не/радваща темица. Светлотайнства вдъхновени пожелавам!

Ел каза...

Ха ха ха! Смехозаливащо!