сряда, 14 април 2010 г.

късове депресия


Аз съм дупка.
На молив, счупен тихо и вяло.
На чаша, изпита предния ден.
Аз съм дупка.
На празно пространство съм край и начало.
Аз съм дупка.
Хвърли всичко в мен

-------


Стъпваме по сенките на другите
с надеждата, че правим път на Слънцето.
И продължаваме уверено да дишаме
увлечени в преструвки, че сме живи.


-------

Като къса цигара изпуших си времето.
Сега ще му дишам дима

2 коментара:

Надежда Тончева каза...

....уау.....

З. каза...

"It's okay to eat fish
'Cause they don't have any feelings"