вторник, 13 април 2010 г.

Понеделникът.

Понеделниците са близнаци. Едноячни. Толкова си приличат, че за да ги отличим им слагаме цифри. Тринайсти втори. Двайсет и пети единайсти. Осми първи.
Въпреки това си приличат. Сигурно затова помним малко понеделници. Помним някои съботи, помним някои недели, дори някои от по-неврастеничните петъци. Но не и понеделници.
Случвало ли ви се е да забравите кой ден е? И да погледнете календара? Сигурно да. Но съм сигурен, че никога не се е оказвало, че е понеделник. В понеделник гледаме календара, за да видим останалите дни. Сякаш ни е гнус от него. От понеделника.
Иначе му вижте името. Поне в този ден да се работи, това ли иска да ни каже...? Псували ли сте понеделник? Нищо, случва се.
Важното е, че понеделникът свършва изненадващо. Като пубер в чаршаф, нощем. Точно си казваш, че тоя понеделник няма край... и той свърши. Не ти се пуши после. Той е свършил, ти не си. За теб идва вторник.

Няма коментари: